* * *

Двама братя - съперници в работата и ергенуването

Имала й мама, имала й,
двамина сина близнаци.
Рани ги мама, гледа ги
с чужда ги хурка изгледала (2)
и ги на пазар завела.
Че им купи мама, че им купи,
на Иванчо бели волове,
на Стоян руси биволи
и им купи ралца железни,
и ги на кър изпратила,
изпратила, че им заръча:
- Синове мои близнаци,
вий като тамка идете,
по башка бразна бразнете,
по башка угар орети,
да ни са нещо спречкати,
да ви се смеят хората.
Синови мама послушаха,
я че са на кър отишли,
по башка бразна бразнили,
по башка угар орали.
Иванчо дума Стояна:
- Братко Стояне, Стояне,
айди да пусним биволи,
биволи й бели волове,
да ги нахраним, напоим,
й ний да попладнуваме.
Стоянчо Иван послуша,
пуснали и нахранили,
нахранили и напоили,
и са двамата седнали,
седнали да попладнуват.
Иванчо дума Стояна:
- Братко Стояне, Стояне,
макар че ти си с биволи,
пък аз съм с бели волове,
мойта й бразна по-права,
и мойта угар по-добра,
твойта бразна и крива,
и ти й угарта по-проста
защото и ти си по-прост.
Аз либя девет любовници,
все чорбаджийски дъщери,
все чорбаджийски, хаджийски
а пък ти либиш само една!
Тя е говедарска дъщеря,
баща й ходи с кравите,
майка й пасе телците.
Стоян се люто разсърди,
че стана Иван, че улови
и му главата отряза.
Че впрегна руси биволи,
и впрегна бели волове,
закачи ралца железни,
забразни бразна дълбока,
колко й дълбока й широка
Иванчо в бразна зарови.
Орало й колко орало,
пуснало и си тръгнало.
Право у тях си отодя,
майка му го посрещнала
и за Иванчо попита:
- Сино Стояне, Стояне,
брей къде й, сино, Иванчо?
Стоян мама си думаше:
- Нали знаеш, мале, нали знаеш
наш Иван, мамо, какъв и,
минахме мале, край село,
край село, покрай кладенци,
там видя моми хубави,
отиде да похортува,
отиде й там остана.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021