* * *

Двама братя - съперници в работата и ергенуването

Откак се село засели,
кръвнина не би паднало,
кръвнина, още крамола.
Сега й кръвнина паднало,
кръвнина, още крамола,
как доби Радка два сина,
два сина, до два близнака.
Първият кръсти Даймене,
вторият кръсти Мийстене.
Раснали, та пораснали,
отиде тейно им на пазар,
купи Даймяну кавали,
Мийстяну тънка свирчица.
Свирили, що са свирили,
Мийстян Даймяну думаше:
- Бате Даймене, Даймене,
ти свириш, байне, с кавали,
аз свиря с тънка свирчица,
аз съм те, байне, надсвирил
четири свирни повече.
Отиде тейно им на пазар,
купи Даймяну биволи,
Мийстяну мали волове.
Отишли оран да орат,
орали, що са орали,
седнали да си починат.
Мийстян Даймяну думаше:
- Бате Даймене, Даймене,
ти ореш, байне, с биволи,
аз ора с мали волове,
аз съм те, байне, надорал
четири бразни повече.
Ти либиш, байне, момите,
аз либя малки подявки,
аз съм те, байне, надлибил
четири малки подявки.
И Даймяну се нажали,
на клето сърце намили,
влашко си ножче извади,
в клето се сърце прободе
и на Мийстяну думаше:
- Братко Мийстене, Мийстене,
ти либи, братко, момите,
аз ща в земята да гния!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021