* * *

Двама братя - съперници в работата и ергенуването

Чувала майка два сина,
и двата били близнака -
Ивана и сина Стояна.
Кага су синове порасли,
обеднуг ги е майка женила.
Кат' ги е майка оженила,
обеднуг гим делбу делила -
Йонаву дала биволе,
Стояну дала волове.
Па су пошли два брайкя
до ору ниву голему, -
майкю че они да хране.
Орали, што су орали,
Стоян си повиче отора
със тия бели волове.
Йован си Стояну завиде
и на Стоянови волове;
Стоян си нищо не рече,
нело си дърпи манарче,
та си му главу отсече.
Тегай му се жалба нажале,
он си бъркну у поес,
извади остро ножленце,
та се у сърце прободе,
двоица су на землю паднале,
двоицата ко два снопове...
Оздол гьим се мати задала,
па си на синове думаше:
- Нанини синове близнаци,
нанини, расли, порасли,
нана ви еднуг женила,
еднуг ви делба делила!
Орали, що су орали,
пущили от пладне да еду,
па су легли да поспе!
Таман си това издума,
она си тамо отаде
и си синове намери,
че су у кръв потъли,
и Стояну душа не изпадла.
Она си Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
защо се, сине, кървави,
кървави, ощ умреле?
Стоян матер си думаше:
- Мале ле, старо, не яко,
ми си, мале, оремо,
и я си повиче одора
с тия бели волове;
а Йован ми, мале, завиде,
че имам добри волове.
А я си нищо не реко,
нело си узе манарче,
па си му главу отсеко!
Па ми се жалба дожале,
па си бъркну у поес,
та си узе ножленце
и се у сърце убодо!
Таман си Стоян приказа,
и си му душа изпаде...
Тегай си майка зарова,
ровала млого, ни малко,
дор две године големе,
па йо е душа изпадла,
та е при ни умрела...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021