* * *

Двама братя - съперници в работата и ергенуването

Имала мама, имала
два сина, до два близнака,
единът викат Иване,
другият викат Стояне,
една дъщеря Тодорка.
Чуди се, мая майка им
на какъв кяр да ги запрати.
Отишла в петък на пазар,
Стояну купи кавали,
Ивану тънка свирчица,
Стояну купи биволи,
Ивану мали волове,
па ги майка им запрати
да орат черни угари,
да сеят бяла пченица.
Орали, що са орали,
седнали да си починат,
студена вода да пият.
Иван Стояну думаше:
- Байно льо, бачо Стояне,
ти любиш, бачо, момите,
аз люба руси подявки,
надлюбил съм те, байно льо,
четири руси подявки!
Ти ореш, бачо, с биволи,
аз ора с мали волове,
надорал съм те, байно льо,
с четири бразди повече!
Ти грабиш китки увити,
надграбил съм те, байно льо,
четири китки увити,
надсвирил съм те, байно льо,
четири песни повече.
Стоян се люто разсърди,
извади остро ноженце,
Ивану глава отряза,
повърна остро ноженце,
та се в сърцето прободе.
Тяхната стара майчица,
тя си Тодорка проводи
обядът да им занесе.
Кога Тодорка отиде,
какво да види Тодорка!
Кат ги видяла Тодорка,
сърмен си пояс разпаса
и го на круша метнала,
и се Тодорка обеси.
Тяхната стара майчица,
чака ги мама, чака ги
да дойдат да си пладнуват.
Като си никой не дойде,
сама се мама накани
да иде да ги обиди.
Като ги видя майка им,
сторила й сърце каменно,
всички на кола накачи
и си ги у тях закара.
Като си у тях отишла,
викнала, та изплакала:
- Де се е чуло-видяло
сред-лято слана да вали,
като й по мен валяла,
та ми ослани, ослани
два стръка ранен босилек,
между тях ружа алена!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021