* * *

Двама братя - съперници в работата и ергенуването

Имала й мама, имала
два сина, до два близнака,
една дъщеря Тодорка.
Чуди се мама, мае се
на кой кяр да ги запрати,
на кой кяр, на кой занаят;
във Стамбол да ги запрати,
във Стамбол чума морило.
И та си мама намисли,
отиде петък на пазар,
купи Стояну волове,
Ивану черни биволи,
и си ги мама запрати
да орат черни угари.
Орали, що са орали,
седнали да си починат.
Иван Стояну думаше:
- Байне ле, бачо Стояне,
ти ореш, байно, с волове,
а пък аз с брези биволи,
надорал съм те, байно льо,
четири бразни повече!
Ти либиш, батко, момите,
аз либя руси подявки,
надлибил съм те, байно льо,
четири руси подявки!
Ти грабаш китки шарени,
аз грабам криви кривици,
надграбил съм те, байно льо,
четири криви кривици!
И Стояну му докривя,
на клето сърце дожаля,
извадил влашко ноженце,
Ивану глава отрязал,
него си в сърце прободе.
Тяхната сестра Тодорка
отишла да ги обиколи.
Кат ги видяла Тодорка,
разпаса златно коланче,
та го на круша метнала
и се Тодорка обеси.
Тяхната стара майчица,
чака ги мама за обяд,
да дойдат да обядуват.
Не дошли да обядуват
и тя се сама накани;
кога й на нива отишла,
какво майка да види -
всичките мъртви лежали.
Сторила сърце каменно,
каменно сърце, дървено,
и ги на кола натвари.
Из пътя върви и мълчи,
кога си у тях отиде,
викнала, та изплакала:
- Де се е чуло-видяло
сред-лято слана да вали,
както й по мене валяло,
във мойта мала градина,
та ми ослани, ослани
два стръка чернок босилек
и между тях ружа алена!
Това е майка изрекла
и тя се с душа раздели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021