* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Събрали ми се, събрале,
на юнашката механа,
все отбор млади юнаци.
Пили са вино, ракия,
сами се Стоян излъга,
сами се Стоян похвали,
че има конче хранено,
че има буле хубаво,
че има дете галено -
конче му чини три града,
три града колко Одрина;
булче му чини два града,
два града колко Цариград;
дете му чини един град,
един град колко София!
Моето конче хранено,
за ден до Стамбол отива,
отива и си дохажда!
Евреи думат Стояну:
- Маре, Стоене, Стоене,
ако ти иде кончето,
до Стамбол града голяма,
да иде и да се върне,
ще ти харижем, Стоене,
до девет нови дюкяни,
десета кръчма голяма.
Ако ли конче не може
да иде и да се върне,
ще да ти вземем булката,
със малко дете галено!
Стоян се грижом угрижи
и си у дома отиде.
Петкана булка хубава,
тя на Стояна думаше:
- Маре, Стояне, Стояне,
защо си толкоз кахърен?
Стоян й дума продума:
- Либе, Петкано, Петкано
сами се, либе, излъгах,
сами се, либе, похвалих,
със мойто конче хранено
и мойто булче хубаво,
че имам конче хранено,
че имам дете галено
пред тези мръсни евреи -
моето конче хранено
за ден до Стамбол отива,
отива и си дохада!
И сме си облог сториле -
ако ли конче не може
за ден до Стамбол отива,
отива и да се върне
със слънце дома да бъда,
тебе евреи ще вземат
и мойто мъжко детенце!
Петкана дума Стояну:
- Либе, Стоене, Стоене,
недей да береш кахъри.
Ази ще рано да стана,
кончето да си назобя,
назобя и го нареша,
със руйно вино напоя.
Рано Петкана станала,
та си кончето назоби,
назоби и го нареши,
със руйно вино напои
и си на конче думаше:
- Стягай са, конче, стягай са,
на Стамбол града да идеш,
да идеш и да се върнеш.
Ако се днеска не върнеш,
сайбийка няма да имаш!
Стоян си конче седлае,
слънцето вече изгрява,
Стоян из село излиза.
Евреи Стоян гледаа.
На пладне конче пристигна,
във Стамбол града голяма,
после се назад повърна.
Кога е слънце на заход,
Стоян към село пристига.
Евреи порти чукаха
и на Петкана думаха:
- Отваряй порти, Петкано,
Стоян го нема да дойде!
А Петкана им думаше:
- Още мъничко чакайте, -
из път се вдигат прахове,
може да е млад Стоян!
Тамън си това издума,
Стоян пред двори довтаса,
със свойто конче хранено.
Па си портите отвори,
та влезе в равни дворове.
Евреи ръце плеснаха
и на Стояла думаха:
- Холан, Стоене, Стоене,
халал да ти са деветте,
деветте нови дюкене,
остави барем десета,
десета кръчма голяма!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021