* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Тодор Петранка думаше:
- Аз ще, Петранке, да ида,
на еврейското сборище,
на хайдушкото сберило.
Петранка булка хубава,
тя на Тодора думаше:
- Не ходи, Тодоре, не ходи,
на това пусто сберило,
на туй хайдушко сборище,
че евреите са хитри и лукави,
те ще те тебе излъжат,
излъжат, още Тодоре измамят.
Тодор Петранка не слуша.
Излезе снощи привечер
и право тамо отиде.
Яли са, пили и гуляли.
Там ми се Тодор понапи
и почна да се похвалва,
че имал булче хубаво,
че имал конче хранено.
За един ден в Цариград отива
и се назад повръща.
Като са евреи това зачули,
ах, че се на бас хванали.
Те на Тодора думаха:
- Тодоре, баш търговецо.
Ако ти отидеш
с твойто конче хранено
за един ден в Цариград
и се завърнеш,
ще ти харижем
седем еврейски дюкяна,
все пълни със стока.
Но ако ли ти не можеш стигна
и да се назад повърнеш,
ще ти вземем булчето
и твойто конче хранено!
Тодор се в къщи завърна
и на Петранка продума:
- Петранке, любе, Петранке,
знаеш ли, любе, знаеш ли,
че се на бас хванахме
с тия пусти евреи.
Ако отида в Цариград
за един ден и се завърна,
евреи ще ми харижат своите дюкяни,
все пълни седемте със стока.
Но ако ли пък аз не мога
за един ден и се назад повърна,
тебе ще, любе, да вземат
и мойто конче хранено.
Като зачу Петранка тези думи,
викнала и заплакала
и си на Тодора думаше:
- Нали ти казвах, Тодоре,
да не ходиш, любе, да не ходиш.
Както си плаче и нарежда
и при кончето отива
и на кончето говори:
- Моля се, конче, на тебе,
пък ти се моли на Бога.
Гривата ще ти позлатя,
копита ще ти посребря,
само ми Тодор запази.
Тогава се конче обажда:
- Петранке, добра стопанке,
много съм пъти Тодор спасявало
и сега ще му помогна.
Докато това говорят,
евреи хлопат на порти,
писмо на Тодор да дадат
в Цариград да го занесе
на цариградските евреи.
Тодор си писмо поемва,
без да знае в него що пише.
А че си конче обюздава,
обюздава, още оседлава.
А че си конче възседна
и за Цариград потегли.
Вървели малко ли, много,
до пладне вече пристигат
в Цариграда голяма.
Отиде при цариградските евреи
писмо да им Тодор предаде,
без да знае в него що пише
и си навънка излезе.
Излезе конче да си завърже,
със сенце да го нахрани.
Тодор в кафене влезе,
кафето да си изпие.
Евреи писмо като вземаха,
бързо си писмо разкъсаха
и почнаха писмо да четат.
В писмото пише и говори:
- Правете, що ще правите,
кончето да му отровите,
а че се на бас хванахме.
Подир си те навънка излизат
и си кончето отровиха.
Тодор като си кафето изпива
и си навън излезе,
кончето да си нагледа
що да види, горкия:
конче му лежи, умира.
Тодор си викна да плаче,
отде се зачу налбантче,
то си на Тодор продума:
- Тодоре, добър юнако,
не бой се, Тодоре, не бой се,
аз имам конче като твоето,
нали са две братчета.
Тодор налбантче думаше:
- Налбантче, добро юначе,
твоето конче по-бяло,
евреи ще го познаят.
Налбантче добро юначе,
то си на Тодор продума:
- Тодоре, добър юнако,
ако те евреи запитат
пък ти им кажи:
"Докато в Цариград пристигна,
пет пъти конче обосява,
пет пъти косъм менява!"
Тодор у налбантче отиде,
неговото конче обюздава,
обюздава, още оседлава.
А че си конче възседна
и че си към село потегли.
Слънцето трепти, захожда,
евреи хлопат на порти,
Петранка да си вземат.
Петранка на евреи дума:
- Стойте, евреи, чакайте,
дано се Тодор завърне.
Евреи думат Петранка:
- Хайде, Петранке, със нази,
Тодор няма да се върне.
Както си така говоря,
голяма се е хала задала.
Ето го Тодор пристига.
Като го евреи съзират,
бързо се евреи изплашиха
изплашиха и побягнаха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021