|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне
Мама Никола думаше:
- Не се залавяй, Николчо, с чифути,
чифути, жълти евреи,
че те са шуролопчии /дяволи/,
шуролопчии, алдатмъжии.
Никола мама си не слуша,
най се Никола заложи
с чифути, жълти евреи,
за ден да иде в Цариград,
за ден да иде и да дойде.
Ако и да иде и да дойде,
девет дюкяна ще вземе,
девет дюкяна с премяна,
десети - жълти жълтици.
Ако не иде и не дойде,
булка Петкана ще вземат,
с мъжко дете Павелчо.
Че стана рано в неделя,
че си кончето оседла,
оседла, още обюзда
и си на конче думаше:
- Ако ме, конче, занесеш,
занесеш, да ме донесеш,
гривата ще ти позлатя,
краката ще ти посребря.
Че се на конче преметна,
дор се на конче преметна,
до сред и пътя отишъл.
Кат се на конче намести,
хората влизали в черкова,
Николчо влиза в Цариград.
Чуди се Никола, мае се,
кога да влезе в черкови,
на Бога да се помоли,
вощеница свещ да запали.
Сам си Николчо начуди,
че си в черкова влезе.
Там си свещта палеше
и си на Бога молеше.
Конче му глава прицвили,
Николчо на ум подаде,
че стана, навън излезе.
Като се врата отвори,
кон му глава цвилеше
и се по двор търкаля.
Никола викна да плаче:
- Олеле, вари, горкана,
отиде булче Петкана,
с мъжко дете Павелчо.
Ходи Никола и плаче,
ах, че му на ум пододе,
че има брат Иванчо.
братец му е в Цариграда.
Че си на порти похлопа!
- Брате ле, братко Иванчо,
имаш ли конче хранено,
отиде булка Петкана
със мъжко дете Павелчо.
Тогаз братец му продума:
- Мълчи, Николчо, не плачи,
аз имам конче хранено,
то ще ти, брате, донесе
булка Петкана ще отърве,
със мъжко дете Павелчо.
Че му кончето извади,
извади и му го подаде.
Никола се на конче преметна,
дор си на конче намести,
пак до сред пътя отишъл,
кат се на конче намести,
тамън си слънце захожда,
Никола си у тях обажда.
Какво да види, да прави,
двора му пълен с чифути,
чифути, жълти евреи.
Никола го много доедя,
като на конче подвикна,
конче му порти прескочи.
Никола чифути думаше:
- Редом се, байно, редете,
голяма дарба ще падне,
булка Петкана ще вземете,
с мъжко дете Павелчо.
Че се наляво завъртя,
докат се надясно обърна,
всички й глави отрязал.
Само един останал
и той му се молеше:
- Сади мене ме остави.
- Ти беше голям виновник.
Че и на него главата отряза.
Завет, Исперихско (Архив КБЛ-ВТУ); алдатмъжии - лъжци.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2021
|