* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Дигнал ми се Радойно
у света идада неделя;
черни си очи умило,
запалил чибук кехлибар,
заметнал кужух на рамо;
голем го дявол оздуло, -
та си не оде на църква,
на си отиде на Солунско кафене,
шекерно кафе изпило.
Тамън Радойно да си пойде,
затекоа го мръсна вера евреи;
голем са облог правили,
че има конче хранено,
за ден да иде Цариград,
за ден да иде и да дойде;
ако не дойде, мръсна вера евреи
къщата беглик да му вземат,
млада Петкана робкина
със това мъжко детенце;
и ако си иде и да дойде,
просто да му са еврейски дюкяна
покрай синьото море,
сос това тежко иманье -
дур девет дюкяна със тия маргаре,
десета по-млада еврейкина.
Тогива шехите хванал,
та па отиде на дома;
и негова Петкана на порти стоеше,
на ръка мъжко дете държеше.
И заминал ю Радойно,
и не погледнал на Петкану;
и детенце беше заплакало,
че си го баща беше научило -
коги си идеше из църкве,
он си детенце вземеше,
та го у къщи унесе;
и кога детенце не узе,
оно заплакало.
Влезна Петкана по Радойно
и си дума говори:
- Либо ми, либо Радойно,
дали на дете ядуваш
ил я не съм ти хубава,
като пръвнята вечера,
като дветета неделя,
като пръвнята година?
И он тогива дума говори:
- Я си на дете не ядувам,
и тизе си ми хубава;
нали от заран дигна -
голем ме дявол издул,
та си не отидо на църква,
но си отидо на Солунското кафене.
Шекерно кафе изпил;
тамън, бре, да си пойда,
затече ме мръсна вера евреи,
голем съм облог направил -
че имам конче хранено,
за ден да ида и да дойда
да дойда у Цариград.
И казал беше Петкани,
да справи му коня;
а самси легнал, та заспал.
Петкана си коня гледала,
сребрене гривни разваля,
на коня плочи правила,
златени пръстени трошила,
на коня пирони правила,
та му краката подковала;
студена го вода напоила,
сребрено му седло турнала,
девет коланя стегнала,
златена му юзда турила.
Зорето трепи-излази,
Петкана Радойно будеше:
- Дигай се, дигай се, Радойно,
зоре ми трепи-излази,
мръсни евреи покрай порти вардеха,
тебе да те изпратят!
Вдигнал се дете Радойно,
черни си очи умил,
шекерно кафе изпило.
Петкана му коня привела.
Им се сребрена зенгия стъпнал,
фръкнало кончето, та пошло,
преметнало девет кадълъци;
дор се на него прехвърли,
още девет преметнал;
дор си крако у зенгия наместил,
дор си е кожухо заметнал,
още девет преметнал,
у Цариграда улезнал -
тамън е било на пладне.
Като влезнал там,
коня си на механа вързал -
тая механа беше еврейска.
Па ми отшел на полиция;
голем ферман четеха,
и му други писаха,
и му писаха и дадоха.
Върнал се беше Радойно,
отвързал си коня от дирек,
евреин му дума-говори:
- Кога дойдеш ти, у назе свърнеш!
А Радойно каза,
че голем облог правил.
Тогива евреин рекъл:
- Чекай, дадем одна чаша ракия!
Не било ракия, но било върло отрова;
та легна Радойно, та заспа.
Слънцето трепе да зайде,
коня му вищи и копа:
- Дигай ми се, Радойно,
слънцето трепе да зайде,
къща ти беглик отиде,
млада Петкана робкиня
сос това мъжко детенце!
Дигнал ми се Радойно,
дребни си сълзи поронил;
коня му дума говори:
- Студена вода да ме напоиш,
бела рапсалица да ми закачиш,
на мене да се укачиш,
очите с кьрпа да си превържеш,
да извадиш дваяна камджия
сос тия златни куршуми,
да ме удариш три пъти;
дор се свия, да фръкна,
ни ти ще на небо,
ни ти ще на земи,
сам до два тевна облака!
И он го студена вода напоил,
и му бела рапсалица закачил,
и му девет колана постегнал,
и се на него укачил;
очи си с кърпа превързал,
извадил дваяна камджия,
та го ударил три пъти,
дор се конче свило,
фръкнало пред девет кадълъци.
Радойно хвърлил маздрак,
та си забувал у негов двор.
Тогива Петкана по двор ходеше,
зелен кърчаг у ръка носеше,
у него вода студена;
не си е била вода студена,
най е било върло отрова...
Като слънце трепне да зайде, -
она да се отрови.
Като видела маздрак у дворове,
она евреи разгонила:
- Урипете се, каже, проклети евреи, -
Радойно си беше дошел-ка,
ако легнал, та заспал!
Она това изрекла,
и конче се свило, паднало,
Радойно от него слезнало.
Излезнал беше на порти,
подбрал беше евреи,
та ги заведе на Содунското кафене.
Евреи му се молеха:
- Просто да ти са дюкяне
с това тежко имане,
и дор девет дюкяне
със тия маргари;
амо да ни опростиш,
да опростиш по-млада еврейкина!
А Радойно рекъл:
- Не прощава еврейкина!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021