* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Се обложиле двоица побратиме,
едън било Раде Славе юнак,
Раде ми е од рамно Кратово.
А другия - турчин Асан-ага.
Ми ватиле голема облога,
кой кье иде у нова пазара,
дънъс да иде и дънъс да дойде.
Па говори турчин Асан ага:
- Ал ме чуеш, Раде Славе юнак!
Я кье идем у нова пазара,
дънъс д'идем, а утре да дойдем.
Ако Бог да, назад да не дойдем,
и я имам седомдес дюкяна
и най-више моя руса глава.
Ако богме, тебе да ги простим.
Па говори Раде Славе юнак:
- Ал ме чуеш, турчин Асан ага?
Я кье идем у нова пазара,
дънъс д'идем, а вечер да дойдем.
Ако Бог да, назад да не дойдем
и я имам куле и сараи
и я имам своа верна люба.
верна люба со две мушки деца.
Ако, богме, тебе да ги простим.
Па що беше Раде Славе юнак!
Па ми ручал сладкога ручока,
па ми легнал шарена одая,
па ми легнал Раде да ми спие.
Ете дошел турчин Асан ага,
па ми дошел на порти високи,
па ми пита млада Радевица:
- Ал ме чуеш, млада Радевице?
Дека ти е Раде Славе юнак?
- Раде спие шарена одая.
- Бог го убил, млада Радевице!
А не знае, що сме беседиле,
сме вързали голема облога,
он да иде на нова пазара,
он ми ветал куле и сараи,
хем ми ветал своа верна люба,
верна люба, со две мушки деца.
А що беше млада Радевица.
се удари таком6 по колено,
па увлезе шарена одая,
па ми вика Раде Славе юнак:
- Бог те убил, Раде Славе юнак!
Ал не жалиш куле и сараи,
дал не жалиш своа верна люба?
Ал не жалиш твоя верна люба,
жал нек ти е за твой мушки деца,
що си ги дал робе у турчина?
Па ми стана Раде Славе юнак.
па изскочи на широки порте,
да уфати турчин Асан агу.
Проклет турчин, оно побегнало!
Па запойда негова верна люба:
- Ал ме чуеш, моя верна любо?
Подседлай ми коня карамана,
подседлай го седло шикосано,
па стегни го дванайсе колана,
заюзди го юзда позлакена,
я кье идем у нова пазара.
Ако Бог да, навреме не дойдем,
ти турчину руке не се давай,
дур да дойдем од нова пазара.
Па що ми е негова верна люба!
Му подседла коня карамана,
хем му стегна дванайсе колана,
га заюзди юзда позлакена.
Па ми яши църна карамана,
хайде, хайде, преко рамно поле,
а на пладне у нова пазара.
Ми увлегъл у църна зандана,
ми отпущил тежкога синджира,
па увлегъл у хладна механа,
ми се напил тоа руйно вино,
па ми ручал сладкога ручака,
па ми легнал юнак да ми спие,
када станал - слънце на захода!
Се ударил таком по колено:
- Ох леле си, ядън я сирома!
Ка потурчиу куле и сараи,
ка потурчиу моя верна люба,
верна люба, со две мушки деца!
Па ми стана Раде Славе юнак,
па ми яши коня карамана,
хайде, хайде, преко рамно поле,
ми увлезе у горе зелени.
Среде гора караман му запре.
Писна юнак като люта змия:
- Бог те убил, църна карамане!
Ка не жалиш куле и сараи,
ал не жалиш твоя стопаница?
Ал не жалиш мои мушки деца?
Смо ги дали роби у турчина.
Неке караман оно да ми стане,
вика вила из гора зелена:
- Ал ме чуеш, Раде Славе юнак?
Бог да убие твоя стопаница.
она ми го караман престегнала;
али слези, Раде Славе юнак,
али слези од църни карамана,
устегни му дванайсе колана!
А що беше Раде Славе юнак!
Па ми слезе од църни карамана,
му отпущи дванайсе колана,
га прошета из гора зелена,
па ми яши църни карамана,
хайде, хайде, из гора зелена.
Када дойде слънце на запада,
Раде стасал у негой конаци.
Турчин дошел на негова кула,
ми разпурдил негова верна люба,
ми разпурдил негой мушки деца,
па е вика млада Радевица:
- Ела вамо, младе Радевице,
нема да дойде Раде Славе юнак.
Ти кье биднеш моя стопаница!
Па говори млада Радевица:
- Дурде време на Радета дойде,
а турчину руке не се давам.
Па ми гледа млада Радевица,
па ми гледа преко рамно поле,
дали иде Раде Славе юнак.
Она ми се очи заплакала,
а не вигя од нойзине сълзе.
Па що беа негой мушки деца!
Они гледаха преко рамно поле,
се зададе една тъмна мъгла.
Па говориу негой мушки деца:
- Али чуеш, наша старе майке?
Ете иде наши стари татко!
Извадила свилена шамия,
ми обриса нейзини църни очи.
Дури очи она обрисала,
ете Раде оно пристигнало.
А турчина на кула ми нашло.
А говори проклета турчина:
- Добре дойде, Раде Славе юнак!
Я съм дошел теб да те чекам.
Па говори Раде Славе юнак:
- Слези, турчин, широка авлия!
Не си дошъл мене да ме чекаш,
току си дошъл люба да ми вземеш:
да ми вземеш куле и сараи,
да потурчиш мои мушки деца, "
а не можеш, Асан побратиме!
Слези доле широки авлие,
слези доле, глава кье ти вземам!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021