* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Де-гиди, вино червено,
който те пие зло струва,
зло струва, зло го намира.
Снощи се Стоян понапи
в София града голяма.
Понапи и се похвали
в юнашката механа,
пред турци и пред българи
и пред пашови гавази,
че има конче хранено,
че има булче хубаво.
Конче му струва хиляда,
булче му струва два града,
два града колкото София.
Негово конче алено,
по-бързо е от вятъра,
никой не мож го надмина.
Негово булче хубаво,
никой не мож го излъга.
Отде го зачу пашата,
пашата хабер изпраща.
Стояна да му доведат
с негово конче алено,
алено конче, хранено.
Че стана Стоян, Стояне,
че си кончето оседла,
оседла и го препусна,
и при пашата отиде.
Отдалеч му се поклони,
отблизо селям подаде.
Паша Стояну думаше:
- Ти си се хвалил, похвалил,
че имаш конче алено,
алено, още хранено,
никой не мож го надмине.
Стоян пашата погледна:
- Истина, пашо, вярно е,
искаш ли облог да сторим,
бърза кушия да пуснем
с твоите сиви атове
и моето конче хранено.
Ако ми конче надмине,
кончето ще ти харижа
и мойто булче хубаво
с мъжка рожба на ръце.
Ако те, пашо, надмина,
ти ще ми, пашо, харижеш
твоите сиви атове
и твоите бели ханъмки.
Де гиде Стоян, Стояне!
Бърза кушия пуснали,
бягали три дни, три нощи.
Стоян все напред бягаше
и си на конче думаше:
- Конче ле, мило, алено,
ако атове надминеш,
гривата ще ти посребря,
ако ли назад останеш,
главата ще ти отрежа
и на булчето главата,
да не ви вземе пашата.
Веднъж се Стоян провикна,
дваж му се конче разигра,
вдигнало мъгли-прахове.
Пашата дума продума:
- Бейове, вази агалар,
що са тез мъгли-прахове,
не са ли сиви атове?
Дорде си паша продума,
ето го иде млад Стоян
със своето конче хранено.
Право при паша отива
и на пашата продума:
- Хайде ми, пашо, харизвай,
както ни беше думата,
яхъри, пълни с атове,
сараи, пълни с ханъмки.
Пашата глава наведе,
ни гледа, нито хортува.
Ето ги, идат гавази.
Един през други думаха:
- Аферим, пашо, машалла,
на това конче хранено,
хранено конче, алено.
Като кушия пуснахме,
веднъж го само видяхме.
Пашата дума продума:
- Стояне, холан, Стояне,
халал ти струвам всичкото,
ятове, още яхъри,
яхъри, бели сараи.
Само ми, кардаш, остави,
моите бели ханъми.
Стоян му дума продума:
- Халал да ти е всичкото,
яхъри, пълни с атове,
сараи с бели ханъми.
Мене ми стига, пашо ле,
моето булче хубаво
и моето конче алено,
алено, още хранено.
Мене ми стига, пашо ле,
честта ми, пашо, славата,
че съм над тебе излязъл,
с българин шега не бива.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021