|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне
Обложил ми се е млад Богдан
с чифути, жълти евреи,
на чифутското кафене
за ден да иде в Цариград,
за ден да отиде и да се върне.
Ако ли отиде и дойде,
чифути му ще му харижат
девет дюкяна чифутски,
десети дюкян арабски,
дето златото лееха.
Ако ли отиде и не дойде,
те ще му вземат кончето
и млада булка Петранка
с мъжка рожба на ръце.
Тръгнал е Богдан, отива,
нахлупил калпак надолу,
поронил сълзи два реда.
Петранка булка хубава,
тя на Богдан думаше:
- Богдане, либе Богдане,
защо си толкова кахърен,
кахърен либе, грижовен?
Да не са те нещо изиграли
чифути, жълти евреи?
Богдан на Петранка думаше:
- Либе, Петранке, Петранке,
не са ме, либе изиграли
чифути, жълти евреи,
най съм се сам изиграл
за ден да отида в Цариград,
за ден да отида и да си дойда.
Чифутите ще ми харижат
Девет дюкяна чифутски,
десет дюкян арабски,
дето лееха златото.
Ако ли отида, а не си дойда,
те ще ми вземат кончето
и тебе, либе Петранке
с мъжка рожба на ръце.
Петранка дума на Богдан:
- Я иди, любе, та поспи,
сънят ще право да каже
дали ще отидеш, любе,
дали ще си дойдеш.
Петранка булка хубава
влязла в нови кахъри,
извела конче хранено
с дребен го ориз назоби,
с руйно го вино напои,
жално го, мило гледаше
и на кончето думаше:
- Конченце, мило, булино,
ако си идеш в Цариград,
ако си идеш и дойдеш,
гривата ще ти позлатя
със моите мерак жълтици,
крачетата ще ти посребря
с моите, конче, чапрази.
Че стана Богдан, замина,
отиде Богдан в Цариград,
ала му умря кончето.
Викна ми Богдан, заплака,
нахлупи калпак надолу,
пророни сълзи два реда.
Ала си Богдан припомни,
че има вуйчо в Цариград.
Право при вуйчо си отиде
и на него разказва
какъв се е облог обложил.
Вуйчото на Богдан думаше:
- Богдане, мило вуйчово,
аз имам конче от същата майка,
ала му е друг косъмът.
Привечер късна настанала,
чифути Петранкини порти обикалят
и на Петранка си думат:
- Петранке, булко хубава,
Богдан няма да видиш,
вече наша си ти
с мъжката рожба на ръце.
Тамън си това издумват,
Ето Богдан с конче
порти високи прескочи.
Чифути на Богдан думаха:
- Хубаво ти е, Богдане, кончето,
ала му е друг косъмът.
Богдан на чифутите думаше:
- Аз се на конче промених,
белки ли конче под мене?!
Велико Търново (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2021
|