* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Рано е ранил млад Богдан,
из Никополска чаршия,
сто драм ракия да пие,
махмурлук да си развали.
А той се упи и напи,
че се в пиянство похвали,
че има конче хранено,
за ден му ходи в Цариград
за ден му ходи, и иде.
Че го дочуха Евреи,
Евреи, мръсни чифути,
и на Богдана думаха:
- Богдане млад харамийо,
хайде се на бас хваниме.
Ако ти иде кончето,
ако ти иде в Цариград,
ако ти иде и дойде, -
ще ти дадеме, Богдане,
девет дюкяни с имане,
десетий - с безцен маргарит.
Ако отиде й не дойде,
ще ти увземем, Богдане,
къщата с покъщнината,
с първото либе Петкана,
с мъжкото дете Аврама!
Богдан се на бас улови,
дето се на бас улови,
и там си Богдан изтаврези,
изтаврези и изпишмани:
"Какво си сторих, направих,
като си дадох къщата,
къщата с покъщнината,
защо си дадох жената,
жената, още детето!?"
Богдан си у тях отиде;
като портите отвори,
Петкана стои на чардак,
а детенце се завтече
Богдана да си посрещне.
Богдан детето не гледа,
ами го със крак подритна,
а Петкана му думаше:
- Що го не вземеш, Богдане,
ами го със крак подритваш,
какво си толкоз кахърен?
Богдан Петкани думаше:
- Я слезни долу, Петкано,
нещо ще да ти обадя...
Ази се запих и напих,
че се в пиянство похвалих,
със мойто конче хранено,
че за ден ходи в Цариград,
че за ден ходи и иде...
Че сме се на бас хванали
със тези мръсни чифути.
Ако ми иде кончето,
ако ми иде и доде,
ще да ми дадат Евреи
девет дюкяни с имани,
десетий с безцен маргарит.
Ако отиде и не дойде,
ще ми увземат къщата,
къщата с покъщнината,
първото либе Петкана
с мъжкото дете Аврама...
Петкана сълзи порони
и на Богдана думаше:
- Богдане млад харамийо,
като си даде къщата,
къщата с покъщнината,
защо си даде жената,
жената още детето?
Че влезе в нови яхъри,
изведе конче хранено,
със бел го ориз назоби,
с червено вино напои.
Петкана конче прегръща
и дребни сълзи ронеше,
и на кончето думаше:
- Какино конче хранено,
ако ми баса извьршиш -
да идеш и да си дойдеш,
жълтици ще си разнижа,
гривата ще ти обнижа,
гривните ще си разваля,
злати петала направя,
злати пръстени разваля,
гвоздеи да ти направя,
краката да ти подкова!...
Богдан се на кон наметна.
чифути писмо дадоха,
че Богдан да го занесе
в Цариград на чифутите.
А в писмото му писано -
като престигне млад Богдан,
като престигне в Цариград,
кончето да му отровят...
Чифути писмо прочели
и, що им пише, дозели.
Те си Богдану думаха:
- Богдане млад харамийо,
я си назоби кончето,
назоби, още напои,
дорде ти писмо направим
и назад да го занесеш!
Те във писмото писали,
че са кончето отровили.
Богдан се напи й наяде,
и кончето си назоби,
че тръгна да си отиде.
До сред-път вървя млад Богдан,
конче се трътна и умре,
Богдан се чуди и мае...
Нарами седло на рамо,
порони сълзи до земя,
из пътя върви и плаче...
Като го срещна чичо му,
и на Богдана думаше:
- Богдане момче чичово,
що носиш седло на рамо,
що носиш седло и плачеш?
Богдан чичу си приказа
как се е на бас уловил
със тия мръсни чифути.
Чичо Богдану думаше:
- Я недей плака, Богдане,
аз имам конче хранено,
с баща ти сме ги делили,
и то е като твоето...
И Богдан тръгна, отиде,
отиде у чичови си.
Стегнали конче хранено,
че се на конче наметна.
Слънцето трепти, залязва,
евреите се сбираха
на Богданови дворови
и на Петкана думаха:
"Стегай се, мари Петкано,
Слънцето трепти, залязва,
Богдана нема да дойде!
Млада еврейка ще станеш,
Еврейка, млада чифутка!...
Петкана ходи по чардак,
дребни си сълзи ронеше
и косите си търгаше,
и пръстите си чупеше,
и се на Бога молеше:
- Боже, помогни Богдану,
на това конче хранено,
по-скоро Богдан да дойде
и сега да ме отърве
от тези мръсни чифути!
Тя из пътя си гледаше,
отде е Богдан заминал,
дали ще оттам да дойде.
Дорде Петкана издума,
тъмни се мъгли задали,
и Петкана си думаше,
като мъглите гледаше:
"Дали е селска чарда,
или е стадо беглишко,
или е сами млад Богдан?"
Дорде Петкана издума,
Богдан не вика, не хлопа,
ами портите прескочи,
че се на двора намери.
Кат' го евреи видяха,
всичките ниско гледаха.
и много жълти станаха,
и на Богдана думаха:
- Добре си дошъл, Богдане!
Богдан им писмо подаде
от Цариградски чифути.
Те си писмото четяха
и на Богдана думаха:
- Туй конче не е твоето!
А Богдан си им думаше:
- Хубаво вие гледайте,
че това й конче моето!
Погледнете се и вие,
какви сте сега станали?
Кога заминах в Цариград,
вие не бяхте шарени,
шарени, още писани,
сега какви сте станали?
Петкана конче поемна,
че си жълтици разниза
та му гривата обниза;
и си гривните развали,
че му петала направи;
и си пръстени развали,
че му гвоздеи направи,
и му краката подкова.
Че са му дали Евреи
девет дюкяни с имани,
десетий с безцен маргарит,
че ги с чича си делили,
делили и разделили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021