|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне
Отдолу иде Никола,
отдолу, отде дюкянът,
кахърен и касафетен.
Милкана булка хубава,
кя си низ двори ходеше,
кръфната и опретната,
весела и засмяена
и на Никола думаше:
- Любе Никола, Никола,
Никола, глава пияна,
ти пак ли пропи виното,
виното и ракията,
та ми на вино мирисаш,
на вино и на ракия?
Пък Никола хи думаше:
- Любе Милкано, Милкано,
я не съм пиян от вино,
от вино и от ракия,
еми съм пиян от облог!
Я снощи ходих, Милкано,
на беглицкото мехкене,
та съм се с турчин обложил,
с турчина, Църн Арапина:
за ден на Стамбол да пода,
да пода и да си дойда
с моето конче хранено,
българско цвякькье да доне,
българско цвякькье босилек
и от труцкото - гюнгюрмес!
Ко пода и ко се върна,
той ще ми даде, Милкано,
негови девет дюкяна,
дюкяна със сермията,
харемът със ханъмките.
Пък ко не мога да дойда,
турчинът ще ми обвземе
моето конче хранено
и тебе, любе Вълкано,
и тебе с мъжкото дете!
Сльцето трепти, изтица,
Никола конче оседла,
оседла и го възязди
и като пиле прехвръкна
надолу къде Стамбола.
Слънцето трепти, захода,
Никола го няма никакъв.
Турчинът мизлиш извика
и у Милкана отиде,
та на Милкана думаше:
- Милкано, бяла българко,
съблецай бяло българцко,
облицай църна фереже!
Милкана низ двор ходеше,
руса си коса мъкнеше.
Никола люто кълнеше:
- Никола, глава пияна,
пияна, неотрезняла!
Толкова мъка - иманьнье,
не найде ли се, Никола,
със друго да се обложиш,
та си булчето заложи,
булчето с мъжкото дете!
Още си дума думаше,
силни се прахове вдигнаха,
отдолу, науде Стамбола -
ей го Никола, че иде.
Прав си на конят стоеше,
българско цвякькье държеше.
Никола от кон отседна
и ня турчина подаде
българско цвякькье - босипек
и от труцкото - гюнгюрмес.
Турчин Никлум думаше:
- Халал да ти са, Никола,
моите нови дюкяне,
дюкяне - със сермията!
Сал едно ще те помолям
да ми, Никола, харисаш
харемът със ханъмките.
Пък Никола му думаше:
- Халал да ти са, турчине,
твоите девет дюкяне,
дюкяне със сермията,
харемът със ханъмките!
Мене ми стигат, турчине,
моето конче хранено
и мойто булче хубаво
със мъжкото ми детенце,
ма исках да ти докажа -
с българин шега не бива!
Вършило, Бургаско; на собакь (СбНУ 57/1983, № 1404 - "С
българин шега не бива").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2021
|