* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Тодор Петранка думаше:
- Петранке, любе Петранке,
аз ще ида, Петранке,
долу в долната махала
на еврейското сбирило,
молко ни много да пия
махмурлук да си разваля.
Петранка Тодор думаше:
- Не ходди, либе Тодоре,
евреи ще те излъжат.
Тодор Петранка не слуша,
че стана Тодор отиде
на еврейското сбирило.
Много евреи заварил,
ах, че ми седнал, поседнал,
ах, че ми Тодор поседнал,
поседнал, още посръбнал
полвин кило вино изпито
и сто грама върла ракия.
Ах, че се Тодор понапи,
ах, че си хвалба нахвали,
че има конче алено,
че има булче хубаво.
Евреи Тодор думаха:
- Тодоре, младо юначе,
ако в Цариграда отидеш,
отидеш и се назад повърнеш,
ще ти харижем, Тодоре,
седем дюкяна с премяна,
осмия с кара-грошове.
Ако не се ти назад върнеш,
булчето ще си ти харижеш.
Голям си каул сторил
с тези жълти евреи.
Че стана Тодор си отиде.
На врата лопа и вика:
- Я излез, либе Петранке,
вратата да ми отвориш.
Петранка му врата отваря,
Тодор Петранка продума:
- Петранке, либе Петранке,
голям си каул сторихме
с тези жълти евреи.
Утре в Цариград ще ходя,
ще ходя и ще се върна,
ако не се назад повърна,
тебе евреи ще вземат.
Тодор си легна, заспа,
Петранка из двори си ходеше
и на кончето думаше:
- Конче ле, мое конче ле,
ако в Цариград отидеш,
отидеш и се повърнеш,
гривата ще ти позлатя,
краката ще ти посребря.
Конче Петранка продума:
- Тре пъти става Тодора спасявам
и пак ще го спася от тези жълти евреи.
Петлите вече пропели,
евреи лопат на врати,
на Тодора писмо дадоха,
не знае що е писано,
в Цариград да го занесе.
Тодор си писмо поема
и той си конче оседла
и за Цариград замина.
Пладне е още нямало,
той в Цариград пристига
в еврейската махала.
Тодор си писмо подава,
не знае що е писано,
в писмото пише, говори:
"Правете, що ще правите,
кончето да му отровите,
дано се Тодор не върне!"
Един по-старичък евреин,
той на Тодора думаше:
- Баща ти като тук дойдеше,
конче под сайвант завързваше,
на кафене двама да идем
и тогаз си той отиваше.
Ах, че си Тодор кандиса
и двамата на кафене отидоха,
кафе си още не изпили,
конче му лежи, умира,
цяла се махла събрала
да види що е станало.
Чуди се Тодор мае се
какво да стори, направи.
Коннче му лежи, умира.
Тодоровият побратим
Николчо младо налбантче,
той на Тодора продума:
- Я хайде у нас да идем,
моето конче да вземеш,
че те са братя с твоето.
А Тодор му тихо продума:
- Твоето конче е по-бяло,
евреи ще го познаят.
Тогаз му Николчо продума:
- Ако те евреи запитат
защо ти е конче по-бяло,
докат у Цариград отида,
три пъти конче косъм сменява.
Слънцето вече зализа,
евреи лопат на порти:
- Я излез, булке Петранке,
няма го още Тодора.
Петранка из двори ходеше,
ходеше и си плачеше,
а другите се на бряста качили
да гледат Тодор иде ли.
Тъмни се мъгли задали,
Тодор пред порти пристига.
Всичките са се разбягали,
само един остана,
дето с Тодора каул правеше.
Той му се много молеше:
- Всичко ти, Тодоре, харизвам,
седем дюкяна с премяна,
осмия с кара-грошове,
само глава не ми отрязвай.
А Тодор му продума:
- Ако не ти главата отрежа,
друг път пак ще ме излъжеш.
Че му главата отряза,
като на пиле петровско,
като на агне гергьовско.
А другите седяха на бряста,
кат круши отгоре паднали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021