* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Рано е ранил млад Богдан
из Никополска чаршия,
на чифутското кафене
една ракийка да пийне,
снощен хесап да направи,
снощен и онзи вечершен.
Нали се Богдан пак напи,
в пиянство се е похвалил,
че има булка хубава,
хубава булка Петкана
със мъжко дете Дамяна
и има конче алено,
алено, та па хранено,
за ден ми ходи, дохожда
до в Цариграда голяма.
Зачуха жълти евреи
при Богдана са отишли
голям са баса сторили:
ако ли иде и дойде
до в Цариграда голяма,
чифути нему ще дадат
девет дюкяна с премяна,
десетия със имане,
единайсети с маргарец.
Ако ли иде, не дойде,
чифути нему ще вземат
къщата с покъщнината,
говеда с говедарите,
биволи с биволарите,
конете със конарите,
овцете със овчарите,
негово конче алено,
негова булка Петкана
със мъжко дете Дамяна,
булкате ще му прекръстят
жълте еврейка да правят,
детето ще му заколят
чифутска комка да правят.
Евреи бърже пипъха,
бърже си писмо написват
и го Богдану подават,
и на Богдана думаха:
- Който час стигнеш в Цариград,
еврейска махла намери
да им писмото ти дадеш.
Богдан писмото си вземе,
право у тях си отиде.
Петкана порти отвори
със мъжко дете на ръце,
Богдан си влиза във двори
право в яхъра отива,
та си кончето погледка
и се назаде повърна,
те си във къщи той влезе.
Петкана с него вървеше
и на Богдана думаше:
- Богдане, либе Богдане,
защо си, либе, грижовен,
грижовен, та па кахърен,
що си детенце не вземеш
и го въз стълба изнесеш
и му шекерче подадеш,
сладичко му поприказваш,
както друг път си туй правил,
а си в яхъра отиде,
а си кончето погледна
и се назаде повърна? -
Богдан Петкани продума:
- Я слушай, либе Петкано,.
голяма баса направих
с тези жълти евреи,
евреи, жълти чифути:
утре ще ида в Цариград
ако ли ида и дойда,
голям ще бакшиш да взема -
девет дюкяна с премяна,
десетия със имане,
единайсети с маргарец,
ако ли ида, не дойда,
евреи мене ще вземат
къщата с покъщнината,
и тебе, либе Петкано,
със мъжко дете Дамяна,
тебе ще, либе, прекръстят,
жълте еврейка да правят,
детето ще ми заколят,
чифутска комка да правят.
За нищо ми не е мило,
най ми е милно и жално
за тебе, либе Петкано,
със мъжко дете Дамяна,
че си ми верна, сговорна.
Кат си Богдан туй издума
легна си, та па си заспа.
Петкана стана тогава,
та при кончето отиде,
та го ранила, поила
с бял ориз го зобила,
със руйно вино поила
три пъти си го ресъла
и го в чело целувала
и на кончето думалъ:
- Какино конче алено,
много си баса извършил
ако и тоя извършиш,
гривните ще си разлея,
копита ще ти посребря,
гердана ще си разлея,
гривате ще ти позлатя!
Па го хубаво постегна
с девет колана препаса
на таш-бинек го прекара
и при Богдана отиде
и на Богдана думаше:
- Я ставай, либе Богдане,
нали ще баса извършвъш,
че близо ли е Цариград!
И Богдан се е събудил.
Слънцето трепти, изгрява,
Богдан на бинека стъпи,
крака в зенгия той тури,
доде се качи на коня,
през три е села преминал,
дор се хубаве нагмезди,
София града премина,
на обяд стигнал в Цариград,
три пъти Стамбол кръстоса,
докат евреи намери,
па им писмото подава.
Евреи бърже пипъха,
бърже писмото прочетат,
а в писмото бе писано,
който час стигне млад Богдан,
Богдана да си упоят,
кончето му да отровят,
да иде, да се не върне.
Евреи бърже пипъха,
бърже го от кон свалиха
и го в дюкяна уводът,
те си Богдана упоили,
а на кончето зоб дали,
в зобта отрова сложили
и му конче отровили.
Богдан на маса задрямал
лоша е съня сънувал:
люта му змия ухапа
негова дясна ръчица,
па рипна Богдан и стана
кога за конче отиде,
то се бикнало, умряло.
Богдан си седлото взема
покрай Черно море ходи,
и със жален си глас плаче:
какво си азе направих -
за нищо ми не е мило,
най ми е милно и жално
за мойта булка Петкана
със мъжко дете Дамяна,
че ми е верна сговорна.
Нали си Богдан имаше
чичов си син във Цариград
и той се казваше Богдан,
там беше Богдан отишъл
преди петнайсет години.
Кат чу Богдан тез викове
из Цариградска чаршия,
той на Еленка продума:
- Либе Елено, Елено,
тоз човек, дето си плаче,
ни е, Еленке, роднина,
азе ще ида да видя.
Па си е Богдан излязъл
във Цариградска чаршия,
та си Богдана посреща
и на Богдана продума:
- Абе, чичов ми Богдане,
защо ми плачеш, нареждъш? -
Богдан Богдану продумвъ:
- Как да не плача, Богдане,
голяма си баса направих
с никополските евреи
да си ида във Цариград
да ида и да се върна,
голяма ще бъкшиш да вземе
девет дюкяна с премяна,
десетия със имане,
единайсети с маргарец,
ако ли дойда в Цариград,
дойда, ала не се върна,
чифути мене ще вземат,
къщата с покъщината,
моето либе Петкана
със мъжко дете Дамяна,
за нищо ми не е милно,
най ми е милно и жално
за мойта булка Петкана
със мъжко дете Дамяна,
че ми е верна сговорна.
Богдан Богдану продумвъ:
- Не бой се, чичов Богдане,
ела да идем у назе,
ти си имаше добър кон,
аз го имам триж по-добър,
по братски са те делени,
той ще ти баса извърши,
и Богдан си е отишъл.
Като във двори си влезли,
Богдан Еленки продума: -
- Либе Еленке, Еленке,
наточи вино, ракия,
с Богдана да се почерпим,
замеси бяла погача,
заколи тлъсте юрдечка,
с Богдана да обядваме,
кончето ще си назобиш,
назобиш още напоиш,
че ще кончето дадеме
Богдан да баса извърши.
Еленка си е станала,
наточи вино, ракия,
та па им даде да пият,
бяла погача замеси,
заклала тлъста юрдечка
те я хубаво наготви,
сложила, те обядвали,
а тя кончето хранила,
хранила още зобила
и си конче обседлала,
с девет колана препаса,
на таш-бинек го прекара.
Като се наобядвали,
слънцето гуца след пладне,
Богдан на бинека стъпи,
доде се на коня качи,
през девет села преминал,
дор се хубаве нагмезди,
Едрене града преминал.
Слънцето трепти, захожда
евреи двора пълнеха
и на Петкана думаха:
- Хубава булка Петкано,
слез от високи чардаци,
Богдан го няма да дойде!
Петкана евреи продума:
- Постойте и почакайте
отдолу иде мъглица
да не е това млад Богдан.
Доде Петкана издума,
Богдан на порти пристигна,
доде Петкана да слезе,
да му портите отвори,
той си на конче подвикна,
те си портите прескочи
и си кончето отседна
и го из двора разтъпква.
Жълти евреи бягаха
един по един криеха,
само едно е остало,
шугаво, те па келаво,
което се е готвило
Петкана за жена да вземе
и то ми дума продума:
- Истина, бае Богдане,
ходил си, те па дошъл си,
ала не е туй твоя кон.
Твойто конче бе алено,
а този кон е сив-зелен,
на заден крак е патанок.
Доде Богдан се обади
и Петкана се провикна:
- Когато бае ти Богдан
за Цариграда замина,
вий бяхте бели-червени,
а сега шугави, келави.
Тогиз Богдан се обади:
- Че близо ли е Цариград,
на мен се ръце белиха,
камо ли на кон краката,
и бели косми ще никнат!
Доде са петли пропели,
три пъти до съд ходили
при плевненския кадия,
те па ги Богдан осъди,
те взема девет дюкяна,
девет дюкяна с премяна,
десетия със имане,
единайсети със маргарец,
па си дюкяни отваря,
чираци стока продават,
Богдан си на стол седеше,
една ми песен пееше:
- Свой своего не гледа,
не гледа, та па не храни
тежко му горко на този,
на този, кой си го няма.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021