* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Похвалил ми се млад Стоян
в Едрене в Узун-чаршия
пред Демир хане капия,
пред Султан Селим джамия,
на високото кавене,
че има конче хранено,
конче му чини хилядо,
булче му струва два града,
два града като Едрене,
три града като София.
Отде го зачул пашата,
пашата Пазванджи паша,
хабер след хабер провожда:
"Де да е Стоян да дойде!"
Като се Стоян научи,
че го е паша повикал,
по-скоро тръгна, отиде.
Като при паша излезе,
отдалеко се поклони,
отблизо ръка целувна.
Паша го тихом питаше:
- А-бре чорбаджи Стояне,
нещо ще да те попитам,
но право да ми обадиш,
истина хвалил ли си се,
в Едрене в Узун-чаршия,
пред Демир хане капия,
пред Султан Селим джамия,
на високото кавене,
че имаш конче хранено
че имаш булче хубаво,
конче ти струва хиляда,
булче ти чини два града,
два града като Едрене,
три града като София.
Стоян на паша говори:
- Честити, паша, честити,
пред тебе лъжа не бива,
а пък пред Бога никоги,
правичко ще ти обадя.
Истина съм се похвалил:
имам ги и похвалих са!
Паша Стояну думаше:
- А-бре чорбаджи Стояне,
бива ли да се басиме
дълга кушия да правим
от седемдесет сахата,
със мойте дванайсе ата,
ако атове подминеш
с твойто конче хранено,
тогива ти да ми вземеш
тавлата със атовете,
харема със ханъмките.
Ако атове подминат
твоето конче хранено,
ази ще да ти увземе
кончето, па и булката? -
Стоян тогива посегнал
на паша ръка целувнал,
голяма баса басиле
дълга кушия да пуснат
от седемдесет сахата
с тези дванайсе ата,
па са кушия пуснале.
Излезе мало-голямо
кушия сеир да сторят,
кой ще по-напред превари,
голяма баса спечели.
Всички надолу гледаха -
вдигат се мъгли-прахове.
Стоян със конче пристигна,
малко е нещо преварил
тез ми дванайсе ата
на седемдесет сахата.
На паша хабер сториха,
че си е Стоян преварил
негови добри атове.
Паша си хабер пращаше:
по-скоро Стоян да дойде.
Като се Стоян научи,
че паша го е повикъл,
по-скоро Стоян отива,
право при паша излезе,
паша е станал на крака.
Дясно му рамо чукаше
и му се тихом молеше,
молеше и говореше:
- А бре чорбаджи Стояне,
ти си ми, кардаш, преварил
моите добри атове
с твойто конче хранено,
ала ще ти се помоля:
просто да ти е, бе кардаш,
тавлата със атовете,
сал ми харема харижи,
харема със ханъмките!
Тогава Стоян посегнал,
на паша ръка целувнал,
па тихом си му говори:
- Честити паша, честити,
просто да ти е тавлата,
тавлата със атовете,
харема със ханъмките,
доста е за мен и това,
дето съм паша преварил
от седемдесет сахата
с тези дванайсе ата.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021