* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Ай гиди, вино червено,
който го пие зле струва.
Снощи се е Стоян понапил
в София град голям
на юнашката механа.
А че се е Стоян похвалил,
че имал конче хранено,
че имал булка хубава.
Конче му струва хиляда,
булка му струва два града,
два града като София.
Неговото конче хранено,
никъде го няма в града,
ни в града, нито в пашата.
Откъде го чул пашата,
на Стоян хабер изпратил,
на Стоян и на коня му.
Станал е Стоян отишъл
в бащини тъмни обори,
че си кончето изкарал
и си кончето оседлал.
Че си кончето препасал
тамън със седем колана,
с осмия себе си вързал.
Тогава при паша отишъл
и на пашата думаше:
- Селям елеким, пашальо.
Отговаря му пашата:
- Елеким селям, Стояне,
Стояне сербез българин,
как смееш да се похвалиш,
че имаш конче хранено,
дето го няма в мене.
Аз имам четиридесет тавлата
от твоето конче по-добри.
Стоян се ясно провикна:
- Ашкосун, паша, машалла.
Голям ще каул да сторим,
бърза кушия ще пуснем
с твоите сиви агови
и с моето конче хранено.
Ако ме, паша, надминеш,
аз ще ти, пашо, харижа,
моето конче хранено
и моята булка хубава
с мъжка рожба на ръце
и бащино тежко имане.
Ако пък те аз надмина,
ти ще, пашо, харижеш
твоите сиви агови
и твоите девет ханъми,
и твоите сърца-сараи.
Нали се паша разсърди
бързо на межлиш повика:
- Ой ви вази аглари
бързо конете стягайте,
бърза кушия песнете,
с туй ми конче хранено.
Станали са и отишли.
Като кушия пуснали,
бягали цели три часа.
Стоян все напред бягаше.
Стоян на конче думаше:
- Конче ле, мило байново,
ако агове надминеш,
гривата ще ти позлатя,
копитата ще ти посребря,
юлари ще ти направя,
от ситен дребен маргарит.
Ако пък назад останеш,
главата ще ти отрежа
и моята булка хубава
да не вземе пашата.
Веднъж се Стоян провикнал,
дваж му се конче разигра.
Паша на чардак седеше
и на гавази думаше:
- Ой мои сербез гавази
какви са мъгли и прахове?
Дали не са моите атове?
Докато се паша усети,
Стоян си конче отседна
и при пашата отиде
и на пашата думаше:
- Хайде ми пашо харизвай
каквото ни беше каула.
Пашата роптай не скланя.
Ей и гавази пристигат.
Най-първия гавазин
той на пашата думаше:
- Ашколсун, пашо, машалла
на туй ми конче хранено.
Като кушия пуснахме
само го веднъж видяхме.
Паша на Стоян думаше:
- Стояне беним кардашим
халал да ти е всичкото,
моите сиви агови
и моите бели ханъми
само ми, кардаш, остави
моите сърца-сараи.
Стоян на паша думаше:
- Пашо ле, пашо, ефенди
халал да ти е всичкото
твоите сиви агови
и твоите бели ханъми
и твоите сърца сараи.
Аз искам да ти докажа,
че с мене шега не бива
и с моето конче хранено.
Хай сбогом, глава голяма.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021