* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Ден да би болен полежал,
да не бе ходил в горни край,
на горнокрайско мегданче,
на чифутското дюкянче!...
Пил вино, пил бе ракия,
па ми се упи млад Стоян,
упи се и похвали се,
че има конче вранено,
и има булче хубаво -
конче му струва хиляда,
булче му струва два града,
два града като София!
Упи се и похвали се,
че има конче вранено -
за ден до Стамбол отива,
отива и си доходя...
Па са се на бас хванали.
Ако не иде и дойде -
тий ще Стояну да вземат
къщата със покъщнината,
със първо либе Петкана
и с мъжко дете Дамяна!
Ако ли иде и дойде -
той ще си вземе чифуту
къщата с покъщнината,
със големите дюкяни...
Из уста в уста - чуло се,
чуло се дуру до царят.
Па си отиде млад Стоян;
като го видя Петкана,
Петкана каже Стояну:
- Либе Стояне, Стояне,
все кога дойдеш, либе ле,
от вратата се засмиваш,
и си Дамянча прегръщаш,
прегръщаш, та го милуваш,
милуваш да го целуваш!
Таз вечер дойде кахърен,
кахърен, либе, жаловен -
нито се, либе, засмиваш,
нито Дамянча прегръщаш...
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
ден да бях болен полежал,
да не бях ходил в горни край,
на горнокрайско мегданче,
на чифутското дюкянче!...
Пих вино, пил бях ракия,
па ми се упи млад Стоян,
упих се и похвалих се,
че имам булче хубаво,
и имам конче вранено -
за ден до Стамбол отива,
отива и си доходя!
Че сме се на бас хванали -
за ден до Стамбол да ида,
да ида и да си дойда.
Ако си, либе, не дойда,
тий ще ми вземат чифути
къщата с покъщнината,
със първо либе Петкана
и с мъжко дете Дамяна.
Петкана каже Стояну:
- Либе Стояне, Стояне,
я легни, либе, та заспи,
да ти се глава устани,
да ти се сърце утеши,
да ти се хлябът опече.
Кога е било заранта,
Стоян си конче възседна,
до обяд в Стамбол отиде.
Хитри са били чифути,
книга проводя до Стамбол,
до стрикови си синове,
и във книгата писано:
"Който час дойде млад Стоян,
кончето да му променят,
да си вземем бакшишът,
че сме се на бас хванали!"
Като си отиде млад Стоян
във Стамбол града голяма,
той си кончето отседна
и при чифути отиде,
два лакта платно отряза,
да го за бакшиш занесе;
толкоз се нещо замая...
Па се надире повърна,
та си кончето възседна;
кога на пътя замръкна,
сами се Стоян усети,
че му кончето менено...
Кога е било заранта,
Стоян си у тях не отиде,
най при чифути отиде,
жално се, милно молеше:
- Не ми вземайте, чифути,
каквото сме се басили,
малко ми нещо простете -
сал първо либе Петкана
и мъжко дете Дамяна!
Че ми кончето менено,
доде два лакта платно отмерих,
за бакшиш да го донеса...
На чифути се не смили,
ами са взели Стояну
къщата с покъщнината,
със първо либе Петкана
и с мъжко дете Дамяна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021