* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Тодор Петранка думаше:
- Ази ще, Петрано, да ида
долу на долните дюкяни,
едно кило вино ще изпия
и две ми върла ракия
махмурлук да си разваля.
Петранка Тодор думаше:
- Не ходи, либе Тодоре,
евреите се заканят
дето те, Тодоре, уловят
главата да ти отрежат.
Не слуша Тодор Петранка,
че стана Тодор отиде
долу на долните дюкяни.
Едно кило вино изпи
и две ми върла ракия.
Нали се Тодор понапи,
че се Тодор похвали
пред турци и пред евреи,
че има булче хубаво
и има конче хранено -
за ден в Цариград отива
и се назаде повръща.
Евреи думат Тодора:
- Тодоре, млада гидийо,
ако за ден в Цариград отидеш
и се назаде повръщаш,
седем дюкяна с премяна,
осем с вино и ракия,
девет ми с кара-грошове
на тебе ний ще харижем.
Ако ли се не повръщаш,
булчето ще ни харижеш.
Тодор си нищо не рече,
а си в къщи отиде
и на Петранка думаше:
- Либе Петрано, Петранке,
голям си каул аз сторих
с тия жълти евреи,
за ден ще в Цариграда да ходя
и ще се наза повръщам,
ако ли не се повърна,
тебе, Петрано, ще вземат.
Викна Петранка, заплака.
Като из двори ходеше
и на кончето думаше:
- Ей, гиди конче хранено,
ако за ден в Цариград отидеш
и се назаде повръщаш,
главата ще ти позлатя,
юларя ще ти посребря.
Конче Петранка думаше:
- Петрано, булка хубава,
три пъти Тодор спасявам,
и сега ще го отърва
от тия жълти евреи.
Сутринта кат се съмнало,
тези ми жълти евреи
на Тодор писмо изпращат,
писмо в Цариград да занесе
и да го назад повърне.
Тодор си конче оседла
и за Цариград замина.
Пладня е още нямало,
Тодор в Цариград пристигна,
на евреи писмо той даде.
Нали е писмо еврейско,
нищо не му се разбила.
Писмото пише, говори:
"Правете, що правете,
кончето да му уморите,
назад да не се повърне.
Един ми стар евреин,
той си на Тодор думаше:
- Кога баща ти, Тодоре,
в Цариграда дойдеше,
в мойто се кафене отбиваше,
едно кафе изпиваше,
тогаз си, Тодоре, тръгваше.
Тодор си в кафене бре влезе,
едно си кафе изпи
и си навъънка излезе.
Какво да види, намери -
конче му рита, умира,
че викна Тодор, заплака,
всички се хора събрали
да видят какво е станало.
Отде го видя Тодоров,
Тодоровият побратим
Николчо младо налтбанче,
той си на Тодор думаше:
- Мълчи, Тодоре, не плачи,
ази ще ти дам моето,
че те са братя с твоето.
Тодор Николчо думаше:
- Твоето конче по-бяло,
евреите ще го познаят.
Николчо дума Тодора:
- Като евреи запитат,
ти ще им, Тодоре бре, кажеш,
доде в Цариграда отидеш
и се назаде повърнеш,
твоето конче, Тодоре,
три пъти косъм сменява.
Тодор си конче оседла
и се назаде повърна.
Всички се евреи събрали
пред Тодоровите бре порти,
едни се на брести качили
от високо за Тодор да гледат.
Слънцето вече захожда,
няма го Тодор да дойде.
Евреи думат Петранка:
- Я излез, булка Петрано,
слънцето вече захожда,
няма го Тодор да дойде,
басо му вече пропадна.
Дорде евреи издумат,
отде се пушек задало,
Тодор пред порти пристигна.
Всички евреи избягали,
само един ми остана,
който с Тодор каул бе
и си на Тодор думаше:
- Тодоре, млада гидийо,
всичко ти, Тодоре, харизвам,
само ми главата остави.
Тодор си ножче извади,
че му главата отреза.
Които на брести седеха
от високо за Тодор да гледат,
като круши отгоре падаха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021