* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Седнал е Стоян да яде и пие
в турска механа.
Като ядеше и пиеше
и двама турци дойдоха,
и на Стояна думаха:
- Стояне, младо търговче,
като си младо търговче
и като много печелиш,
я хаа се надхвалваме.
И почнали да се надхвалват.
Турците с пари хвалени,
Стоян се с пари не хвали,
най ми се Стоян похвали,
че има булче разумно -
без него порти не отваря,
и има конче хвъркато,
че за два часа ми ходило,
ходило долу ми долу в Цариград,
ходило и се връщало.
Турците като зачули,
че му е конче хвъркато,
те на Стоян думат:
- Я хайде кавул да направим,
до Цариграда да идеш,
ако кавула загубиш,
главата ще ти отрежем,
булчето ще ти вземем
с твойте двори широки,
с твойте къщи високи.
Почнали кавул да правят,
конче пред механа цвилеше
и предни крака ровеше.
Стоян от механа излиза,
конче за юздата хваща,
право си в двори отиде.
Негова булка Еленка
на двори Стоян посрещна,
Стоян и дума говори:
- Кончето в яхър въведи,
па вземи китка ключове,
в дълбоки изби да идеш,
па вземи ведро деветак,
осем ведра вино налей,
кончето хубаво напои,
тогава ме от сън събуди,
че имам път да пътувам.
Еленка конче в яхър въведе,
па взема китка ключове,
в дълбоки изби отиде,
взела ведро деветак,
осем ведра налела
и кончето ги изпило.
Тогава при Стоян отиде
и си му тихо продума:
- Я хайде, любе Стояне,
че е време за тръгване.
Стоян се бърже облича
и на двора излиза.
Конче на двора го чакаше,
Стоян си конче възседна,
Еленка му порти отвори,
врано си конче пришпори
и пред механа се спира.
Един турчин излиза,
на Стоян писмо подава.
Нали е Стоян българин,
турски не знае да чете,
врано си конче пришпорва
и се из пътя изгубва.
Половин час измина,
в Цариград пристига,
на пашови порти почука.
От вътре турчин излиза
и Стоян му писмо подава.
Пашата писмо прочита:
"Щом пристигне Стоян българино,
врано му конче убодете,
кавула да си загуби.
Веднага пашата нарежда:
- Стоян в кафене въведете,
сладко го кафе черпете,
врано му конче вземете
и в един крак го убодете.
Стоян в кафе въвели
и сладко кафе черпили.
Стоян си кафе пиеше
и в часовника гледаше.
Като си кафе изпива
и си на турчина казва:
- Иди ми конче доведи,
че е време за тръгване.
Тогава конче довели,
конче на три крака стоеше.
Викна Стоян, заплака.
Колко българи имаше
всичките с него плачеха,
а турците се смееха,
но пристигна един българин
и на Стоян шамар удари,
и си му дума говори:
- Забравил ли си, Стояне,
че имаш брат в Цариград,
че има същото конче хвъркато?
В брат си Стоян отива,
братово конче си взема,
но времето лети, минава,
петнайсе минути остават
два часа да наближи,
а турците като знаели
какво в писмото писали,
на Стоян двора обграждат
и на Еленка викат:
- Еленке, булка хубава,
ти си в турските ръце,
излез ни порти отвори.
Но ето Стоян пристига
и с остра сабя в ръце
три пъти двора обхожда
колко турци настигна,
все им главите отреза
и тогаз се викна-провикна:
- Да знае мало и големо,
че с кавол шега не бива
и с българин майтап не става.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021