* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Рано е ранил млад Стоян
в Едрене, в Узун-чаршия,
на чифутската механа,
сто драм ракия да пие,
махмурлук да си развали,
а той го още направи.
Че се похвали млад Стоян
пред тези жълти чифути,
че има Стоян, че има,
че има конче хранено,
и има булче хубаво -
булче му струва три града,
три града като Едрене,
Едрене, Узун-чаршия
със Султан-Селим джамия;
конче му струва хиляда,
хиляда кара-грошове!
Обзаложил се е млад Стоян
с конче в Цариград да иде,
за ден да иде, да дойде.
Ако си Стоян не иде,
не иде за ден, не дойде
със това конче хранено,
каквото се е захванал
със тези жълти чифути -
всичко ще беглик да даде,
къщата с покъщнината,
и ще му вземат Петкана
със първо мъжко детенце,
със мъжко дете Дамяна.
Дома си Стоян отиде,
ама си в къщи не влазя,
па влезе в нови яхъри,
изведе конче хранено,
па си кончето прегръща,
целува конче и плаче,
а Петкана го питаше:
- Любе Стояне, Стояне,
защо си конче прегръщаш
и дребни сълзи обливаш?
Стоян Петкани говори:
- Либе Петкано, Петкано,
как си те самси предадох
на тези жълти чифути -
че съм се със тях захванал
за ден да ида в Цариград,
за ден да ида, да дойда;
ако не можа да дойда,
всичко ще беглик да вземат -
къщата с покъщнината,
и първо либе Петкана
със мъжко дете Дамяна!
И Петкана се уплаши.
Стоян на конче думаше:
- Сив-зелен коньо, гайтаньо,
ако ми идеш и дойдеш,
гривата ще ти обнижа
със ситен дребен мангарит
и с тези жълти жълтици,
краката ще ти подкова
със тези златни подкови
и с позлатени клинчици!
Тръгна си Стоян, отиде,
пред пладне стигна в Цариград.
Нали чифути гяволи,
по-напред писмо пратили
до цариграшки чифути:
"Като си дойде млад Стоян,
в зобта отрова турете,
та да му умре кончето!"
И тия това сторили,
доде обядва млад Стоян.
Като си влезе в яхъри,
като си видя кончето,
с двете се ръце удари,
дребни си сълзи порони,
па из чаршия отиде,
а той е срещнал чичо си...
Па чичо му го питаше:
- Чичов Стояне, Стояне,
защо си толкоз грижовен,
грижовен, сине, жаловен?
Стоян чичу си думаше:
- Ка' ще да не съм грижовен,
грижовен, чичо, жаловен -
на пиянство се излъгах,
със чифути се захванах!
Ако се оттук завърна,
доде слънцето да зайде,
голям обзалог ще взема -
девет товара имане,
десети товар мангарит!
Ако не можа да ида,
всичко ще беглик да иде -
къщата с покъщнината
и първо либе Петкана
със мъжко дете Дамяна!
А чичо му му думаше:
- Я се, Стояне, не грижи,
я хайде да те заведа
в нашето сиво хергеле,
та конче да си избереш, -
с баща ти ни са делнишки,
едно на друго приличат...
И Стоян си е отишъл,
та си е конче намерил -
да си е като онова,
само на крак патаного...
Па си кончето оседла,
оседла Стоян, възседна,
като птичка се затича.
Слънцето трепти да зайде,
евреи у тях влязоха,
и портите заключиха.
И Стоян си е завтасал,
и си на порти потропа,
а чифути го не пущат -
дано слънцето да зайде!
А Стоян конче разигра,
та се през стобор прехвърли,
па си чифути изпъди,
и обзалог им искаше.
Чифути конче гледаха,
па си Стояну думаха:
- Това си не е твоя кон,
той на крак бяло нямаше!
Па Стоян дума сербешки:
- И вие бяхте лунави,
а па сега сте келави,
та кон да се не преправи
от това бързо тичане?!
Увзе си Стоян обзалог -
девет товари имане,
десети дребен мангарит.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021