* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Измамил се е млад Стоян,
та се е Стоян похвалил,
че има либе хубаво,
хубаво, а неизмамно,
и има конче хранено.
Либе му чини, не чини,
либе му чини три града,
три града като Едрене,
пет села от софиските.
Конче му чини, не чини,
конче му чини три хиляд,
три хиляд кара-грошове.
Стоян си имал душмани,
та са на царо казали:
- Царо ле, царо честити,
тизе се броиш най-голем,
над тебе има по-голем -
похвалил се е млад Стоян,
че има либе хубаво,
хубаво, а неизмамно,
и има конче хранено;
либе му чини, не чини,
либе му чини три града,
три града като Едрене;
конче му чини, не чини,
конче му чини три хиляд,
три хиляд кара-грошеве.
Царо си праща, запраща
всека събота минзеле:
- Да дойде Стоян, да дойде,
да дойде Стоян код мене!
Стоян си стана, отиде,
па си на царо говори:
- Царо ле, царо честити,
защо за мене заръчаш -
дали за пари на заем,
или за сговор големи?
Царо на Стоян говори:
- Стояне, холан Стояне!
Чул съм, Стояне, разбрал съм,
че имаш либе хубаво,
хубаво, а неизмамно,
и имаш конче хранено -
либе ти чини, не чини,
либе ти чини три града,
три града като Едрене,
пет села от софиските;
конче ти чини, не чини,
конче ти чини три хиляд,
три хиляд кара-грошеве.
Ти че, Стояне, да дойдеш
със твое конче хранено,
а я че скарам, Стояне,
моите тавла атове,
да се, Стояне, надбегват.
Ако си варне кончето -
я чем да ти харижем
моите тавла атове.
Ако тавлата надбяга -
я чем да ти увземем,
че ти увземем Петкана.
Било е рано зарана,
либе му рано станала,
равни дворове размела,
студена вода донела.
Па се Петкана повърна,
влезнала хладни земници
и си на либе говори:
- Да хайде, либе, да хайде!
Каква те дремка удрема -
за облог че ти отидем!
Да хайде, хайде, Стояне!
Я съм ти коня извела,
извела и постегнала -
с ориз го бел зоб назобих,
с вино го вода напоих
и хубаве го постегнах,
постегнах, още попрегнах
със дванайсе чулове,
със тринайсе постези.
Петкана коня прегърна,
та му Петкана говори:
- Конче дориче, дориче,
ако си идеш и варнеш,
да варнеш тавла атове,
за облог да не отидем -
гривните че си разковем,
нозете че ти подковем,
гердано че си разнижем,
гривата че ти нанижем.
Та стана Стоян, отиде,
та си на царо говоре:
- Я излез, царо честити,
изводи тавла атове!
Та се и двата качиха,
качиха, та припуснаа.
Додека дума думаха
и Стоян си приварна.
Три часа Стоян приварна,
доде си царо достигне
и тогай царо говори:
- Море Стояне, Стояне,
това е облог големи,
та сега че ти харижем
моите тавла атове.
Стоян му тийо говоре:
- Не щем ти азе атове,
на да щеш да ми харижеш
три града като Едрене,
пет села като софиските -
спахия да си походим,
та азе да си погледам
се белолики невести!
Царо му ръка цалива
та си на Стоян хариза
три града като Едрене,
пет села от софиските.
Стоян си дома отиде.
Ка си Петкана съгледа,
че дойде конче дориче -
она си конче изведе,
она си гривни разкова,
та му нозете подкова,
и гердано си разниза,
та му гривата наниза.
Па си го дома доведе,
па си на либе говоре:
- Либе Стояне, Стояне,
додека ходиш спахия,
хубаве конче да яздиш
и тизе да се нагледаш
се белолики невести!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021