* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Радич юнак вино пие
во тие хладни механи
с неговиот мил побратим,
Църн Арапин Амза бегот.
Пият, ядат на механи
и добър си аин чиинат
от ден до ден три недели,
с вечерите шест недели.
Тогай веле Църн Арапин:
- Варай, варай, Радич юнак!
Арно пихме и ядехме,
добър аинк си чинехме,
нещо облак не чинехме.
Ела да се обложиме -
кой е вреден да обиде
до седумдесет дервени
и осумдесет клисури,
да се върне в град Солуна,
во Солуна на стар кадия
да му вземе голем нишан,
голем нишан бела книга,
на мене да я донесе;
от ка слънце кье огрее,
до как слънце кье ми зайзе,
голем бакшиш кье му да'ам,
до три кожи биволачки,
полни, рамни жълти флорин.
Тогай веле Радич юнак:
- Аз сум вреден да прошетам
до седумдесет дервени
и осумдесет клисури,
да се върна во Солуна,
при стар кадия да му вземам
голем нишан бела книга,
от ка' слънце кье огрее,
дур' ка' слънце кье за'оде
и па тука да се найдам.
Ак' н' обидам, не прошетам
голем бакшиш кье ти да'ам,
бърза коня с остра сабя.
Тогай веле Църн Арапин:
- Що си клаваш бърза коня,
това конско пошчо месо!
Що таксуваш остра сабя,
това ържво железо!
Еле клай първата любов
со 'си твое мъжко дете.
Тогай веле Радич юнак:
- Ак' н' обидам, не прошетам
първа любов с мъжко дете,
нека ти е твоя люба.
От там стана Радич юнак,
си отиде дури дома,
н' Ангелина и говоре:
- Ангелино, първа любов!
Нель мие се обложихме,
с Църн Арапин Амза бегот
тебе в облог я те кладох
со 'се наше мъжко дете.
Ак' обидам, ак' прошетам
до седумдесет дервени
и осумдесет клисури,
да се върнам во Солуна,
на стар кадия да вземам
голем нишан бела книга,
от ка' слънце кье огрее,
дур' ка' слънце кье за'оди.
Ако дойдам, кье му вземам
до три кожи биволачки,
полни, рамни жълти флорин.
Рече Радич и си легна:
- Ак' с' успиям, да ме скорнеш.
Ка' си легна, ка' си заспа;
Ангелина не заспала,
къд' било е осъмнало,
слънце склонило на ручек,
се свалила Ангелина
бърза коня му оседли,
му оседли, му престегна,
копитата му бакнува
и па верно му се моле:
- Ти се молям, бърза коньо,
да н' оставиш Радич юнак
Радич юнак, твой стопан,
на ме'ани вино да пие!
Па се качи на дивани,
нели над него застана,
застана, солдзи порони
на негово бело лице.
Г' изгореха жежки солдзи;
скоро на нозе се найде,
тогай веле и говоре:
- Ангелино църнооко!
Що м' остови да с' успиам?
Тебе арапин кье вземит.
Се качи на бърза коня,
го удри сос зенгията,
та прошета и изшета
до седумдесет дервени
и осумдесет клисури,
се върна в града Солуна,
во Солуна при кадия,
дек' пладнина си кланяше,
на кадия си говоре:
- Ей, кадийо, стар кадийо!
Мене пущи Амза бегот,
да ми даиш бела книга.
Па му веле стар кадия:
- Иди Радич на ме'ани,
да попиеш хладно вино!
Свърти коньо Радич юнак,
пойде на хладни механи,
седна си вино да пие,
от пладнина д' икиндиа,
не му текна да си стане,
да пойде кай стар кадия.
Па му веле бърза коня:
- Варай, варай, мой стопане!
Хайде стани да пойдиме;
тебе кадия кье излъжи,
кье ти вземе първа любов.
От там стана Радич юнак,
отиде на стар кадия,
ког' икиндиа кланяше;
па му веле Радич юнак:
- Дай, кадийо, бела книга!
Замръкнало, кье си ходям.
Тогай веле стар кадия:
- Почекай ме, Радич юнак,
да докланям икиндиа.
Па на Радич жал му падна;
изкара си остра сабя,
му пресече руса глава,
та я кладе в конска торба,
изправи коньо по друми.
Църн арапин беше пущил,
беше пущил робините,
да му вземат Ангелина,
от заран', од икиндиа.
Ангелина стое диван,
по пътове разгледува,
Радич юнак си го чека.
Па се задал Радич юнак;
тогай веле Ангелина:
- Ей робини, ей кадъна!
Еве идет Радич юнак,
ако ве тука заваре,
'сите вас кье ве исече.
Побегнаха робините,
на Църна Арапин казаха;
заключил е тежки порти,
да е влезе Радич юнак,
оти него кье погубит.
Право оде Радич юнак
на арапски тежки порти;
порти найде заключени,
па зеде юнашки мегдан,
се прехвърли преку порти,
м' утаркали руса глава,
руса глава од стар кадия,
хем му зеде голем бакшиш,
до три кожи биволачки,
полни, рамни жълти флорин,
па се върна у дома си.
Го пречека Ангелина,
Ангелина църноока.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021