* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Де-гиди, вино червено,
който те пие зло струва,
зло струва и зло намира.
Снощи се Стоян понапи
в София града голяма.
Понапи и се похвали
в юнашката механа,
пред турци и българи
и пред наши гавази,
че има конче алено,
че има булче хубаво.
Конче м у сатрува хиляда,
булче му струва два града,
два града като София.
Негово конче алено
по-бързо и от вятъра,
никой не мойе да го надмине.
Негово булче хубаво,
никой не може го излъга.
Отде зачу пашата,
бързо си хабер проводи
Стоян да му доведат
с негово конче хранено.
Че си стана Стоян, Стояне,
че си конче оседла,
оседла и го препусна
и при пашата отиде.
Отдалече му се поклони,
отблизо селям подаде.
Пашата му дума:
- Стояне, ти си се хвалба похвалил,
че имаш конче алено -
никой не може да го надмине.
Стоян пашата погледна,
погледна и му продума:
- Истина е паша, вярно е,
искаш ли облог да сторим,
бърза кушия да пуснем
с твоите сиви атове
и моето конче хранено?
Ако ми конче надминеш
ще ти харижа пашо ле,
моето конче хранено
и моето булче хубаво
с мъжка рожба на ръце.
Ако ли аз те надмина,
ти ще ми пашо харижеш
твоите сиви атове,
твоите високи сараи,
твоите бели ханъми.
Де-гиди Стояне, Стояне,
бърза кушия пуснали,
бягали три дни и три нощи
Стоян все на пред бягаше
И си на конче думаше:
- Конче ле, мило, алено,
ако атове надминеш
гривата ще ти посребря,
ако ли на зад останеш
главата ще ти отрежа
и на моята булка хубава
да не ви вземе пашата.
Веднъж Стоян се провикна,
дваж му се конче разигра,
вдигнало мъгли-прахове.
Пашата дума продума:
- Брей, ой ви вази, агалар,
що са тез мъгли-прахове?
Дали са сиви атове?
Доде си пашата издума,
ето го, иде млад Стоян
със своето конче хранено
право при пашата отива
и на пашата продума:
- Хайде ми пашо, харизвай,
както ни беше думата -
яхъри пълни с атове,
сараи пълни с ханъми.
Пашата гледа надолу,
ни гледа, нито пък дума,
ето че идат гавази,
един през други думаха:
- Аферим паша, машалла,
на туй конче алено.
Като кушия пуснахме
веднъж го само видяхме.
Пашата дума Стояне:
- Халал ти струва всичкото,
атове и още яхъри,
яхъри и още сараи.
Само ми кардаш остави
моите бели ханъми.
Стоян му дума продума:
- Халал да ти е всичкото,
мене ми паша стигало
моето конче алено
и моето булче хубаво.
Да знаеш паша, да помниш:
с мене шега не бива
и с моето конче алено...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021