* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Обложил се е Богойчо
с турчина, с друговерчена,
за ден пат Стамбол да поде,
трендафел да му дунесе.
Яко си поде и дойде,
турчина ще му хариса
Цариград половината,
Одрина със джамията.
Ако си поде, не дойде,
турчина ще му увземе
булчето с мъжкото дете.
И Стана Богой, та тръгна.
Слънцето трепти да зайде,
Богой го нема никакъв.
Турчин из двори ходеше
и на Милкона думаше:
- Булко Милкону, Милкону,
Милкона Богойчувице,
постилай, булко, налагай,
постилай длагу й широко,
да дойде турчин да льегне
на Богойчуву вазглавье!
Излезе булка Милкона,
разплете коси до пети,
издаде ясни гласувье:
- Боже ле мили, хубавье,
де се е чуло й видялу (2)
турчин българка да зьемье
като ми бяла Милкона?
Йошче си дума думаха,
ма й Богой иде утгорье,
във ръце носи трендафел
и си на турчин думашье:
- Турчине, Сулуманинье,
даваш ли, шчоту даваше?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021