* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Рано подрани млад Богдан
в Никополската чаршия
сто драм ракия да пие
на чифутското кафене,
снощен махмурлук развали,
от снощи, от онзи вечер.
Нали се Богдан пак напи
във пиянство се похвали
пред тези жълти евреи,
че има Богдан добър кон,
за ден си ходи в Цариград,
за ден си ходи, дохожда.
Кат го чифути зачули,
тие на Богдана думаха: -
- Бае Богдане, Богдане,
ако ми идеш в Цариград
и ми се върнеш тоя ден,
много ще да ти харижем:
девет дюкяна с премяна,
десетия със маргарец,
единайсети с имане,
всякаква стока чифутска,
свилена и копринена.
Ако ли идеш, не дойдеш,
всичко ти беглик ще вземем:
къщата с покъщнината,
първото либе Петкана
с мъжко ти дете Дамяна,
името ще му прекръстим,
или ще него заколим,
чифутски комки направим.
Още ще да ти вземеме
биволи с биволарите,
говеда с говедарите,
овцете със овчарите!
Голяма баса хванали.
Тръгна си Богдан, отиде,
чамшири порти потропа,
мъжко го дете посрещна,
та му портите отвори.
Богдан си дете измина,
очи му гледат в яхъра,
при този коня хранена.
Петкана дума продума:
- Либе Богдане, Богдане,
все отде, либе, дойдеше,
мъжко те дете срещаше,
та ти порти отваряше,
ти си дете прегърнеше,
между бузи целуваше,
и на чардак изнасяше,
с две ръце бъркаше в джобове,
бели шекери вадеше,
та ги на дете даваше.
Защо си сега кахърен,
мъжко си дете измина? -
Богдан Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
нали си рано подраних
в Никополската чаршия
във чифутското кафене,
сто драм ракия да пия,
снощен махмурлук разваля,
от снощи, от онзи вечер,
нали се, либе, пак напих,
в пиянството се похвалих
пред тези жълти евреи,
че имам, либе, добър кон,
за ден си ходя в Цариград,
за ден си ходя, дохождам.
Как ма чифути зачуха,
тие ми, либе, думаха:
- Бае Богдане, Богдане,
ако ми идеш и дойдеш,
много ще да ти харижем:
девет дюкяна с премяна,
десети дребен маргарец
единайсети с имане,
всякаква стока чифутска,
свилена и копринена.
Ако ли ида, не дойда,
всичко щат беглик да вземат:
къщата с покъщнината,
първото либе Петкана,
с мъжко ни дете Дамяна,
името ще му прекръстят
или ще него заколят,
чифутска комка направят.
Още ще беглик да вземат
биволи с биволарите,
говеда с говедарите,
овцете със овчарите.
Петкана нищо не рече.
Богдан е легнал, та заспал
и Петкана е станала,
от висок е чардак слязла,
в нови яхъри увлязла,
добра му коня учеса,
учеса и го оседла,
удрила седло подшито,
упрегна девет коланя,
упрегна юзда сребърна,
коня по двора разхожда,
между очи го целува,
и на кончето думаше:
- Конче ле, мило какино,
много си баса свършило
и този ако завършиш
гривните ще си разваля,
пелешки ще си разваля,
гривата ще ти обтежа,
гривата и опашката,
за хубост, конче, да ходиш.
Богдан се от сън събуди
самурен калпак нахлузи,
от висок чардак той слезе
на таш-бинек си той стъпи.
Крак във зенгии си сложи,
вихри ветри го вдигнаха.
Доде се на кон изправи,
половина път изминал,
обяд направил в Едирне,
в Едирненската чаршия,
доде е пладне станало,
три пъти Стамбол прекосил,
докат' е Богдан намерил
бе чифутската чаршия.
Чифутска книга подаде,
отговор назад да върнат.
Нали бе в книга писано:
кой час ми стигне млад Богдан,
Богдана да си напоят
назад да си се не връща,
голяма баса да свърше.
Чифути книги четяха,
скоро по-скоро пипаха,
Богдана от кон свалиха,
в хладна механа въвели,
вино, ракия давале,
нали се Богдан пак напил,
легна ми Богдан, та заспа,
коня в яхъри теглиха,
на коня турят ечемик,
във ечемика отрова, -
кончето му отровиха,
тръшна се конче умряло.
Богдан си на сън сънува,
че има баса голяма
с никополските чифути,
от сладък сън се събужда,
в нови яхъри увлиза,
кончето да си изведе,
назад да си се повърне.
Богдан си конче намери,
че ми се е то тръшнало,
тръшнало, та е умряло.
Богдан се в глава удари,
самурен калпак нахлупи,
седло на рамо нарами,
юзда на кръста запаса,
та па е Богдан излязъл
из Цариградска чаршия.
Като вървеше, плачеше,
като плачеше, думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
досега бе християнка,
християнска вяра хубава,
ала отсега еврейка,
еврейска вяра никаква,
Дамянча ще ми заколят,
чифутска комка направят.
Никой Богдана не зачу.
Нали си Богдан имаше
един ми чичов бе сина,
и той в Цариград седеше
и него викат Богдане.
Като си му глас той зачу
във среща си му излезе,
от далеко му викаше:
- Чичово момче, Богдане,
що си тъй жално ти плачеш,
дали те някой намъмра
из Цариградска чаршия? -
Богдан на момче обади
каква е баса заловил
с никополските чифути,
как му конче отровиха.
Чичово момче продума:
- Не бой се, чичов Богдане,
у тебе има добър кон,
у мене има дваж по-добър,
че е от един тамазлък.
Моя кон ще да ти удам
назаде ще те изпратя,
голяма баса да свършеш.
И си го у тях заведе,
та па се Богдан провикна:
- Елено, бяла гъркиньо,
засучи бели ръкави,
възпретни злати скутове,
замеси бяла погача,
заколи тлъста юрдечка,
наготви гозби размесни,
налей ми вино, ракия,
чичов ми Богдан нагости,
нашето конче ще дадем
назаде ще го изпратим,
голяма баса да свърше.
Елена бяла гъркиня
засука бели ръкаве,
възпретна злати скутове,
замеси била погача,
закла си тлъста юрдечка,
наготви гозби размесни,
наля си вино, ракия,
седнали, та пладнувале,
хапнале и са пийнале.
Слънцето трепти, захожда,
Богдану конче стягаха,
удриле седло подшито,
упрегна девет коланя,
удриле юзда алкалия,
на таш-бинек прекарали.
Богдан от чардак си слезе,
на таш-бинек си е стъпил,
крака в зенгии е сложил.
Вихри го ветри вдигнаха.
Доде се на кон изправи,
половина път изминал.
И чифути са сбираха
Богдану в равни дворове,
та му порта подключили
и му дворове превземат,
па на Петкана думаха:
- Домовнице ле, Петкано,
надяваш ли се, Петкано,
Богдан назаде да дойде,
голяма баса да свърше,
от висок чардак да слезеш,
хайде със нази да дойдеш!
А Петкана им викаше
от високите чардаци:
- Чифути, жълти евреи,
постойте и почакайте,
докато слънцето зайде,
аз съм си ваша, та ваша,
и азе с вазе ще дойда.
На висок чардак стоеше
Богдана люто кълнеше:
- Богдане, да не сбогуваш,
душа ти в душа не била,
земя ти кости не взела,
дето си ме ти предаде
на тази вяра чифутска!
Очи хвърлила в полето,
та па Петкана видяла
де ми се вдигат прахове
от земя горе до небе.
А Петкана се чудеше
дали е царска сюрия
или е селската чарда,
де вдигат мъгли-прахове.
Доде си се тя усети,
че ми е това млад Богдан.
Богдан на порти довтаса,
на добра коня подвикна,
та през стобора прескочи,
отседна в равни дворове.
Кат го чифути видяха,
един по един бегаха,
туку е един останал,
дето се много надяше,
че ще Петкана да вземе,
и то Богдану продума:
- Истина, бае Богдане,
ходил си, та па дошъл си,
ама не си е твоя кон,
твоя кон беше сив-зелен,
ала тоз кон е бял-червен,
на заден крак е патаног.
Доде се Богдан обади
И Петкана се провикна
от високите чардаци:
- Чифути, жълти евреи,
че близо ли е Цариград
докат' да иде, да дойде,
три пъти косъм промени,
камо ли коня под него!
Когато Богдан си тръгна,
вазе той тука остави
хубави, та че гиздави,
ала сега ви завари,
келави, та па шугави,
келави дор до ушите!
Чифутче нищо не рече,
ала навънка излезе.
Доде петлите дваж пели,
три пъти на съд ходили
при този стари кадия,
та ги кадия съдеше.
Съди ги Богдан, осъди,
заптиса девет дюкяна,
девет дюкяна с премяна,
десети дребен маргарец,
единайсети с имане,
всякаква стока чифутска,
свилена и копринена,
още им Богдан той увзе
петдесет и пет хиляди,
за този коня хранена,
с курварлък баса не бива,
не бива и не минува.
Богдан на дюкян седеше,
дребен маргарец продава,
мъжко си дете прегърнал
една песен ми пееше:
- Чуйте и вижте, селяне,
свой своего си не храни,
ала който си го няма,
тежко и горко на него.
Да не бе Богдан в Цариград
негова коня да даде
голяма баса да свърша,
всичкото мое имане
беглик щеше да си иде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021