* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Радич юнак вино пий,
хем си хвали с негова бърза коня,
че го забари, са пимори,
че за ден земя обижда
и пак сос слънце се върнува.
Юде го дочу Халил ага,
Халил ага Дойранлия,
да му вели, хем говори:
- Ой Радич, юначе младо,
ти ако обиждаш за ден земя,
и пак сос слънце да се върнеш,
аз ти давам моя сестра
Фатиме кадън, пито стои,
гито стои, слънце греи,
от очите й бисер рони,
сос зъбите й сърма вие.
Я Радич юнак отговори:
- Варай, Халил аго Дойранлия,
аз ако не обидам за ден земя,
и пак сос слънце да се върнем,
аз ти давам млада Радичица
сос мушко дете на ръката.
Фатиха каул чиниха двата,
да си зе Радич юнак,
та си отиде у дома му,
да я вели хем говори на жена му:
- Море, напой ми бърза коня
ройно вино тригодишно,
назоби го зоб пченица,
кутролица българица,
ча кье ходям за ден земя да обидам,
и пак сос слънце да се върнам.
Я млада Радичица фатила,
бърза коня напоила
ройно вино тригодишно,
назобила зоб пченица,
кутролица българица.
Тогай си яхна Радич юнак
бърза коня, киниса да си ходи,
да обиде за ден земя,
и пак сос слънце да се върне.
До отиде до зелена ми чаири,
и тамо Радич дремка го натисна,
да излезе од бърза коня,
да пусна коня да попаси,
и он си легна малко да поспии,
та си заспа мало много.
Га си разбуди Радич юнак,
слънцето трапери, кье да зайди.
Тогай викна на негова коня:
- Яла коня, бърза ми коня,
ча слънцето трапери, кье да зайде.
Азе съм заспал сън много,
та оти мене не разбуди?
Ходи сега за ден земя да обидеме,
и пак сос слънце да се върнеме.
Да отидоха да разшетаха,
за ден всичка земя си обидоха,
и пак сос слънце се върнаха.
И да отиде Радич юнак на Халил ага,
на Халил агови тежки порти,
да му викна и подрукна:
- Я излези вънка, Халил аго,
Халлил аго Дойранлия,
ча Радич юнак дойде,
за ден земя си обиде,
и пак сос слънце се върна.
Да ми донесиш твоя сестра
Фатиме кадън млада робиня,
гито стои - слънце грее,
от очите й бисер рони,
и с зъбите й сърма вии.
Тогай му изкара Халил аго,
Халил аго Дойранлия,
неговата сестра Фатиме кадъна,
да му я даде на Радича млада робиня.
Я увзема Радич, хвърли я навръх коня,
и да я носи дома му с радост.
И га отиде на негови тежки порти,
та си викна и подрукна мошне:
- Я излези вънка, млада Радичица,
да видиш, ча ти носа млада робинка,
Халил аговата милна сестра,
Фатиме кадъна дойричанка,
гито стои, слънце грее,
от очите бисер рони,
с зъбите сърма вие.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021