* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Снощи се Стоян похвали,
че има коня Колуша
и пръвно либе Петкана
със мъжко дете Дамяна;
коню му чиии три хиляд,
Петкана чини три града,
три града колко Едрене.
Често зачести евреин
да вземе коня Колуша,
ама го Стоян не дава.
Бог да убие евреи:
они са върли измамли,
верен са облог сторили,
у облог ръка хванали -
да иде Стоян с негова,
с негова коня Колуша
у Солун града голема,
за ден да иде да дойде.
Ако да иде да дойде,
евреин дава облога
девет дюкяне еврейски,
с еврейска стока всекаква,
десети дюкян с имане.
Ако да иде, не дойде,
че да му взема евреи
негова коня Колуша
пръвно либе Петкана
със мъжко дете Дамяна.
Верен са облог сторили
у облог ръка хванали.
Нали се Стоян измами,
та па си дома отиде,
та уилен ходи по двори.
Съгледала го Петкана,
та па на Стоян думаше:
- Войно Стояне, Стояне,
що ходиш уилен по двори?
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
нали се, либе, измамих
с евреи вяра проклета,
та верен облог учиних.
Обрекох тебе у облог
и моя коня Колуша,
и мой двори камени,
и мъжко дете Дамяна!
А Петкана му думаше:
- Не бой се, войно, не бой се,
доде е коня Колуша!
На утро рано подрани,
бели го ориз назоби,
руйно го вино напои,
з'два го колане препаши,
със две го юзди заюзди.
С Божа воля че д'ийдеш,
за ден че д'ийдеш, че дойдеш!
Стоян Петкана послуша:
- На утро рано подрани,
бели го ориз назоби,
руйно го вино напой,
з' два го колане препаса,
със две го юзди заюзди,
та па се качи млад Стоян,
и Петкана го изпрати
до тая Демир капия
и си на коню думаше:
- Коню ле, коню Колуше,
немой Стояна посрамй!
Косата че ти позлатим,
гривата че ти обнижем
със ситни бели маргари.
Като го пущи млад Стоян
по тия равни друмове,
отиде града Солуна
у тия тевни чаршии
на еврейските капии.
Слезна од коня Колуша,
коня се сама шеташе.
Он везе писмо да носи
код Аврам бели евреино
да му пречети писмото
и друго да му подпише,
защо е облог учинил
със едренските евреи
и то е Стоян доодил
у Солун града голема,
даде му писмо пречета
и друго да му потпише.
Бог да убие евреи,
утрули коня Колуша,
та кои ли са евреи, -
та Солунските евреи,
веднъга писмо пратили
на едренските евреи,
че са му кон отровили.
Ка ойде Стоян, та видя,
че му е коня отровен,
та па се чудом чудеше,
какво че Стоян да прави -
мъжко му дете отиде,
пръвно му либе робиня.
Извади влашко ноженце,
сам себе да се убоде.
Като се назад повърна
и Петкана му стигнала
и отдалеко хокаше:
- Не бой се, войно, Стояне!
Ако се това пукнало,
азе съм друго купила,
друга съм коня купила,
купила и докарала,
хем е по-бърза от тая.
Азе си знаем, Стояне,
че тая вяра проклета,
че че те тебе излъжа,
та че ти коня отрова.
По-скору коня уяни,
та хайде напред отивай,
пълни са дворе евреи,
мъжко ни дете хванаха.
Като си Стоян уяхна
врано си конче уяхна,
та го по друми разигра.
Тамън е слънце на заход,
Стоян си дома пристига.
Пулни му дворе евреи,
он търгна сабля френгия,
евреи да си погуби,
а евреи се молеха:
- Немой ни назе, Стояне
ние ако сме, бре, дошли,
на облого си стойме!
Та нийе сме ти донели
девет дюкяна еврейски
с еврейска стока всекаква,
десети дюкян с имане.
Тогай везеха евреи,
та са на Стоян додали
девет дюкяни еврейски
с еврейска стока всекаква,
десети дюкян с имане,
и са му коня платили
до триста жълти жълтици,
че са му коня тровили.
Тогай си махни млад Стоян,
та несте да ги погуби.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021