* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Похвалил се е млад Стоян
Едрене Узун-чаршия
пред Селим Султан джамия
на пашиното кавене
при брайкя и при дружина,
де има Стоян, де има,
де има конче хранено
и па коконче хубаво -
конче му чини три града,
три града колко София
и софийската (...),
а коконче му чинеше
три града колко Видина
и видинската (...)
Дочул е паша Видински,
хабер за хабер пратеше:
- Да дойде Стоян, да дойде,
кончето да си доведе,
облоги да си правиме,
кушия да пущаме!
Ако ме варне млад Стоян,
просто да му е Видина
и видинската (...),
и видинските конаци
и със конаци ханъми,
харемо със ханъмите!
А Стоян даде облога
неговите равни дворове,
з дворове либе Петкана,
и си е дало кончето,
кончето и кокончето.
Тогай си стана млад Стоян,
изведе конче рането,
з бел го ориз назоби,
с руйно го вино напои.
Па яхна конче рането,
та си отиде млад Стоян
на тия равни друмове,
тамо затече пашата.
Паша му тийо говори:
- Море, Стояне, Стояне,
пущай си, каже, кушия,
ега ме варнеш, Стояне,
облоги мене да вземеш!
А Стоян си му говори:
- Пашо ле, пашо Видински,
ти пущай, пашо, кушия,
менека да ме претечеш,
мене облоги да вземеш;
я че си назад останем,
кончето да си разведем,
на порат себе че идем!
Паши си пущи кушия,
та си далеко отиде,
до три сахати напреде,
и хабер паши оставя,
по карауле хабере,
на Стоян да си откажа,
че е утекъл пашата
до три сахати напреде.
Кога си яхна млад Стоян,
ка яхна конче рането,
ка литна конче по друми,
вдигна си мъгли-прахове
и тия вири ветрове,
та си е стигнал пашата.
А паша си тийо говори:
- Сеизье, море сеизье,
постойте да почекаме!
Ние Стояна варнахме
до три сахати напреде.
Постойте да почекаме
да мина мъгли-прахове
и тия вири ветрове,
очите да не ни ръса.
Да не са мъгли-прахове
и тия вири ветрове,
нело е било млад Стоян.
Та си претече пашата,
та си замина пашата,
на тия равни друмове.
Па Стоян хабер оставя,
по карауле хабере,
на паша да си откажа,
кога си паша промине,
защо е Стоян напреде,
варнал йе, каже, пашата,
до три сахати напреде.
Кога си Стоян отиде
на пишините дворове,
паша по друми ходеше
и хабер паша оставя,
на карауле хабере,
на Стоян да си откажа,
защо е паша напреде.
Кираджии си говора:
- Пашо, пашо Видински,
ти, пашо, хабер оставяш,
защо си варнал Стояна
до три сахати напреде,
три сахати се минаха,
откй си Стоян замина.
Паша си е пристигнал,
та на Стояну говори:
- Море Стояне, Стояне,
просто да ти е Видина
и видинската (...),
и видинските конаци,
саде ми немой ханъми.
А Стоян си му говори:
- Пашо ле, пишо Видински,
ни сакам, пашо, Видина,
ни видинската (...),
ни сакам, пашо, конаци,
ни сакам, пашо, ханъми,
най сакам, пашо, да пратиш,
да пратиш верна дружина
до дома да ме заведа!
Паша си прати дружина
двадесе души джелати,
Стояна да си изпрата
по тия равни друмове,
па Стоян да си погуба,
главата нему да взема,
на паша да я повърна,
на паша да я занеса.
Кога по друми пойдоха,
и Стоян пойде с джелати.
Кога по друми излезли,
Стоян им тийо говори:
- Дружина, море дружина,
дружина верни сговорни,
хайдете вие напреде,
я че си назаде останем,
кончето да си разведем,
па че ви стигнем, дружина.
Джелати напред отишли,
Стоян си назаде остана,
конче рането развежда,
па яхна конче рането,
литна си Стоян по друми,
вдигна си мъгли-прахове
и тия вири ветрове,
та си замина джелати.
Не видоха го джелати,
кога си Стоян замина,
та си отиде млад Стоян
на свои равни дворове.
Мина се малко ни много,
надошли са си джелати
на Стоянови дворове,
та му на порти чукая
и си Стояна окая:
- Море Стояне, Стояне,
излезни, море Стояне,
нас си е пратил пашата
тебека да изпратиме
до тия равни друмове,
тебека да погубиме,
главата да ти вземеме,
на паша да я носиме,
та бакшиш да си вземеме!
А Стоян си им говори:
- Джелати, море джелати,
хайде си вие вървете!
Ако че станем, джелати,
че вземем сабля острена,
главите че ви изсечем,
сите че ви погубим!
А джелати си му говора:
- Море Стояне, Стояне,
що че ни губи пашата,
болье ни тизе погуби!
Тогая стана млад Стоян,
везе си сабля острена,
та си погуби джелати,
та па им глави изреза,
па ги на маздрак надена,
па ги на паша занесе.
Стоян на паша говори:
- Пашо ле, пашо Видински,
я простих тебе облога,
ни саках, пашо, Видина,
ни видинската (...),
ни саках, пашо, конаци,
ни саках, пашо, ханъми!
Я тебе простих облога
да пратиш верна дружина
до дома да ме заведа,
а тизе прати джелати
до друми да ме изпрата,
па мене да си погуба,
главата мене да взема,
тебека да я донеса,
от тебе бакшиш да взема.
А паша си му говори:
- Море Стояне, Стояне,
това е лъга, Стояне,
не съм си пратил джелати,
тебека да си погуба.
А Стоян си му говори:
- Шшо ле, пашо Видински,
подай си, пашо, главица,
че махнем с остра бричница,
да сечем тебе главица
да не кървавим постилкя.
Па махна, каже, млад Стоян
с тая остра бричница,
отсече пашу главица,
погуби паша Видински.
Па яхна конче рането,
та си отлете млад Стоян,
на свой равни дворове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021