* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Похвалил се е млад Стоян
в Едрене Узун-чаршия,
пред Селим-султан джамия,
на пашиното кафене,
де има Стоян, де има,
де има конче хрането,
и како конче хубаво.
Конче му чини три града,
три града колко София,
и Софийската нахия!
Яко конче му чинеше
три града колко Видина
и Видинската нахия.
Хабер си прати пашата:
- Да дойде Стоян, да дойде,
кончето да си доведе,
облога да си правиме!
Ако ме варне млад Стоян,
просто да му е Видина
и Видинската нахия,
и Видинските конаци!
Ако ли варнем Стояна,
че да му вземем кончето,
кончето и попончето!
Кога отиде млад Стоян
на тия равни друмове,
тамо затече пашата,
направили са облога,
та са пущили кушия
по тия равни друмове.
А Стоян си му говори:
- Пашо Видински, Видински,
пущай си тизе кушия,
я напред тебе че идем!
И он си пущи кушия,
та си утече пашата
до три сати напреде...
Кога си яхна млад Стоян,
яхна коня ранета,
вдигна си мъгли, прахове
и тия вири ветрове,
та си стигна пашата
на тия равни друмове,
стигна го и задмина го,
та си утече млад Стоян
до три сати напреде...
Та си отиде Стоян
на Видинските конаци;
кога си дойде пашата,
та на Стояну думаше:
- Море Стояне, Стояне,
просто да ти е Видина,
и Видинската нахия,
саде ми не мой харемо,
харемо със ханъмите!
А Стоян си му говори:
Пашо ле, пашо Видински,
ни сакам, пашо, Видина,
ни сакам, пашо, конаци,
ни сакам, пашо, ханъми!
Да пратиш верни дружина,
до дома да ме заведат!
Прати паша верни дружина
до дома да го заведат -
двадесе души джелати
на друми да го изведат,
па Стояна да си погубят!
А Стоян си конче разведе,
и на джелати думаше:
- Бре, фала вама, дружино,
хайдете вие напреде,
я че ви стигнем, дружина!
Па яхна конче рането,
та бутна конче рането,
та си на двори отиде.
Кога джелати дойдоха,
та те Стояну говора:
- Бре, фала тебе, Стояне,
нас ни е пратил пашата,
тебека да погубиме,
а ти си, море, утече -
сега че нас погуби!
А Стоян си им говори:
- Хайдете, мори, джелати,
че вземем сабля острена,
та сите че ви посечем!
А они си му говорят:
- Море Стояне, Стояне,
губи ни, Стояне,
що че ни губи пашата,
тизе да ни погубиш!
И Стоян си ги погуби,
па им главите изряза,
та ги на паша занесе,
на тоя паша Видински,
та те му Стоян говори:
- Пашо Видински, Видински,
я простих тебе облога,
ти прати верна дружина
двадесе души джелати
менека да си погубят;
а я ти носим главите
от тия верни дружина!
Подай си, пашо, главица,
че махнем с остра бричница,
че сечем тебе главица,
да не кървавим постелкя!
Махнал е с остра бричница,
отсече пашу главица,
посече паша Видинска...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021