* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Станал е Тодор в неделя,
в неделя рано вутрина,
та си ми право отиде
на христянскине механе,
механджиене немаше;
тогав ми Тодор отиде
на чифутскине кафене,
та си ми Тодор поръча
сто драма бяла ракия
и още нолков завтори...
Запи се Тодор, подпи се
и самичък се похвалил,
че има булче каматно
със едно мъжко детенце.
Чифуте Тодору викаха:
- Тодоре, холан, Тодоре,
дьо да си каул сториме -
ако ми, Тодоре, отидеш
във Стамбол града голема,
доде слънцено излезе,
и назад да се завърнеш,
доде слънцено заникне,
кинига да ни отнесеш,
отнесеш, още донесеш,
че ще ти, Тодоре, дадеме
до девет мази алтъни!
Пък ко си идеш, не дойдеш,
че ще ти вземем сараян,
сараян още с любено,
любено, още с детено!
Стана си Тодор, отиде,
на порти чука и вика:
- Любе Петкано, Петкано,
стани ми порти отвори!
Не стана да му отвори,
стана си дете, отвори.
Тодор го страшно погльодна,
и по-страшно му порука;
тогав ми стана Петкана,
та си Тодору викаше:
- Тодоре, любе Тодоре,
сега за девет години
стигнахме мъжко детенце,
що си го страшно погльодна
и по-страшно му порука?!
Тодор Петкани викаше:
- Петкано, първо любове,
проклето да е пиянско!
Стани ми конче изведи,
че ми сме каул сторили
с чифуте, млади касапи
да си ми ида, Петкано,
във Стамбол града голема,
доде слънцено излезе,
излезе и си заникне,
да ида, да се завърна,
кинига да си отнеса,
отнеса, назад донеса.
Ако си ида и дойда,
че ще хми взьома, Петкано,
до девет мази с алтъне;
пък ко ми ида, не дойда,
че ще те взьомат, Петкано,
млада чифутка да станеш,
чифутем измет да правиш!
Стана си Тодор, изведе
негово конче хранено,
синьо го седло оседла,
змийни попрази попрьогна,
с златни го юзди заюзди,
та че го Тодор възсьодна
и на Бога се помоли.
Че стана Тодор, отиде,
бела кинига отнесе;
доде слънцео излезе,
Тодор във Стамбол привтаса,
чифутем книга подаде;
чифуте книга пееха -
Тодора да си кайдисат
или кончено отровят.
Тодору дават ракия,
Тодор ракия не пие,
че си се конче натрови.
Стана си Тодор да търне,
конче му лежи, умира,
по-жално си го погльодва.
Седна ми Тодор да плаче
низ Стамболскине сокачя
по Стамбол града голема...
Че си Тодор пресрещна
Никола младо касапче,
та си Тодора питаше:
- Тодоре, мой побратиме,
оти ми плачеш, Тодоре?
- Как да не плачем, аратлик?!
Голям сме каул сторили
със Стамболскине чифуте,
конче ми легна, загина!
- Мълчи, Тодоре, не плачи,
я имам конче хранено,
хранено, още хвъркато;
доде слънцено заникне,
и ти щеш тамо да стигнеш!
Тодор си конче възсьодна
и на Бога се помоли,
че си кончено посбута -
доде слънцено заникне,
и Тодор си ми привтаса.
Чифуте бяха отишли
на Тодорови сараи,
та си Петкани викаха:
- Стани, Петкано, разплитай
твоине морни косици
и твое ситно плетиво, -
Тодор не ще да дойде!
Петкана си хми думаше:
- Та почекайте, чифуте,
че ми се гльода, чифуте,
тьовна се мъгла издига
от Стамболскине друмове -
нува ми мяза Тодора!
Кайно си дума думаха,
че си ми Тодор допадна
и чифутям си викаше:
- Извадайте ми, чифуте
от девет мази отключе,
та ми хи теслим сторите!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021