* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Похвалил ми се е млад Стоян,
че има конче хранено,
хранено още галено,
че има булче хубаво.
Хранено кара атлия,
че нема второ кат него
нито в селото, нито бея.
Ах, че го зачу бея,
бея още княжано,
че си бея хабер изпрати
- Да дойде Стоян, да дойде
и конче му. Ако не дойде млад Стоян
Главата му да отиде,
на бея да я занесат.
Като чу Стоян тез думи,
бързо си конче оседла,
право при бея отиде.
Като си Стоян пристигна,
той се на бея поклони
и си селяма подаде.
Тихо си бея попита:
- Бея, ле, бею, князе ле,
защо си хабер изпратил -
да дойда ази при тебе,
да дойда ази и конче?
Бея Стояна думаше:
- Стояне, луда гидия,
как смееш да се похвалиш
с твоето конче хранено,
че няма творо кат него.
И ази си имам, Стояне,
до четирсет сиви атове,
атове сиви соколи,
един от друг по хранени,
Хранени още галени.
Че си искам ази, Стояне,
бърза кушия да пратя:
мойте четирсет сиви атове
и твоето конче хранено,
кое ще ми конче надбяга.
Ала си давам, Стояне,
давам и си залагам,
ако твоето конче надбяга
моите сиви атове.
И ази си давам, Стояне,
ази си давам залагам
на твоето конче хранено
четирсет сиви атове
и още си давам, Стояне,
моето царство, богатство
и моето тежко имане
и моите царски мегдани,
още си давам, Стояне,
и моите бели ханъми,
ако твойто конче надбяга
моите сиви атове.
Ала си вземам, Стояне,
вземам, залагам
твоето булче хубаво,
булчето бяла бългалка -
прислуга да ми прислужва
и диван да ми остоява.
Че си бея изпрати
четирсет сиви атове.
Че се строиха четирсет сиви атове
и Стояновото конче хранено най-напред.
Тогаз Стоян си конче подкара,
кат че ли го тихи ветрец повява,
бързо се при бея намери.
Стоян на бея продума:
- Аферим, бею, машалла
на моето конче хранено.
Бея се люто разгневи,
но няма какво да стори.
- Всичко ди давам, Стояне,
моето царство, богатство
и моето тежко имане,
и моите царски мегдани.
Четирсет сиви атове подарявам
на твоето конче хранено.
Всичко ти халал струвам,
не струвам, не давам,
не давам бели ханъми.
Стоян се силно изпровикна:
- Бею ле, бею, князе ле,
и ази ти, бею, прощавам,
прощавам още харизвам,
харизвам твоето царство,
твоето царство, богатство,
и твоето тежко имане,
и твоите царски мегдани,
и твоите четирсет сиви атове,
и твоите бели ханъми.
Всичко ти ази прощавам
прощавам още харизвам,
да знаеш, бею, да знаеш,
с българин шега не бива.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021