* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Самси се Стоян похвали,
измамил, та се излъгал,
де имал булче хубаво
със една мъжка рожбица
и имал конче хранено -
за ден земята обижда,
до синя планина дохода.
Че го зачула пашата.
Пашата дума Стояне:
- Ако земята обидеш,
ще ти харижа, Стояне,
харемо със кадъните.
Стоянчо ходи по двори,
по двори ходи и плаче,
че го съгледа кончето.
Конче Стояне думаше:
- Стояне, моя стопано,
що по двор ходиш и плачеш?
Стоян на конче думаше:
- Кончо льо, гарванчо льо,
как да не ходя да плача?
Самси се аз похвалих,
похвалих, та се излъгах,
де имам булче хубаво,
със една мъжка рожбица,
и имам конче хранено,
хранено конче, гледано,
за ден земята обижда,
до синя планина доходя.
Конче Стояне думаше:
- Стояне, моя стопано,
шенлик ме ориз назоби,
с ройно ме вино напои,
сини ми седла оседлай,
жълти ми смоци препаши,
че си очите превързи -
кървави реки ще минем,
да видиш, да се не уплашиш.
Стоян си конче назоби,
с ройно и вино напои,
сини и седла оседла,
жълти и смоци препаса,
че си очите превърза.
Дорде се Стоян намеси,
конче земята обиде,
до синя планина довтаса
на равни порти пашови.
Конче със крака биеше,
да му портите отворят.
Дур му отворят портите,
то се през порти прехвърли
в пашови равни дворове.
Стоян си дума пашаджим:
- Пашаджим, холан, пашаджим,
не ща ти, холан, нищото,
току ми, холан, харижи
моето булче хубаво
със една мъжка рожбица
и мойто конче хранено,
хранено конче, гледано.
Тръгна Стоян да с' иде,
пукнала й пушка хайдушка,
убива Стоян в гърдите,
че са му взели булчето,
булчето с мъжка рожбица
и кончето му хранено.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021