* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Дей-гиди, вино червено,
който го пие зло струва,
зло струва и зло намира!
Снощи се Стоян понапил,
ех, че се е Стоян похвалил,
че има конче хранено,
че има булче хубаво -
конче му струва хиляда,
булче му струва два града,
два града колко София!
Отде го зачу пашата,
и той му хабер изпрати,
паша на Стоян думаше:
- Как смееш да похвалиш,
че имаш булче хубаво,
че имаш конче хранено!
Хайде кушия да пуснем
през девет близки конака.
Ако ти конче надмина,
ще ми ги, холан, харижеш,
кончето, още булчето.
Ако ме ти ме надминеш,
ще ти харижа, харижа
моите сиви атове,
моите чапраз сараи
с моите бели ханъмки!
А че кушия пуснали,
седнали кафе да пият.
Сиви се мъгли вдигнали,
гавази паша думали:
- Дали са сиви атове,
или е Стояново конче?
Доде гавази издумат,
Стоян от кончето слезе
и на пашата думаше:
- Харизвай, паша, харизвай,
каквато ни бе думата!
Пашата му се молеше:
- Стояне, кардаш Стояне,
всичко ти струвам халал,
сам ми, кардаш, остави
моите бели ханъмки!
Стоян пашата думаше:
- Не ща ти чапраз сараи -
аз имам къщи високи,
не ща ти сиви атове -
аз имам конче хранено,
не ща ти бели ханъмки -
аз имам булче хубаво -
конче ми струва хиляда,
булче ми струва два града,
два града колко София!
Ала ми дума запомни -
с българин не се захващай,
с българин шега не бива.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021