* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Събрали се, събрали,
на това турско кафене
мешано - българи и турци.
Всеки ми хвалба похвали -
кой с големи богатства,
кой с товари жълтици.
И Стоян Поломски се похвали,
че има конче хранено (2)
и има булче хубаво:
конче му струва три града -
три града като Цариград;
булче му струва пет града -
пет града като Одрин град.
Нали са турци гавазе -
те при пашата отишли
и на пашата продумали:
- Пашо ле, пашо, главо голема,
кат си паша - що си толку глупав,
като има паша по-голем от тебе,
Стоян Поломски се похвали,
че има конче хранено (2)
и има булче хубаво;
конче му струва три града,
три града като Цариград;
булче му струва пет града,
пет града като Одрин град.
Пашата Стояна извикал,
голям си каул сторили
да се двамата надбързват.
Ако пашата Стоян надбързи -
главата да му отреже,
кончето му да погуби
и булчето му да пороби.
Ако ли Стоян пашата надбързи -
главата да му отреже и три
товара жълтици да вземе.
Вечерта си Стоян отишъл,
умислен още угрижен.
Хубава булка Марийка,
тя си на Стоян продума:
- Хайде, чорбаджи Стояне, да вечеряме.
А Стоян мълчи,
мълчи и не продума.
Хубава булка Марийка,
тя си Стоян попита:
- Защо, Стояне, не ядеш -
дали ти хляба недопечен,
или ти гозбата недосолена?
Стоян си дума Марийки:
- Хубава булке, Марийке,
хляба си ти е допечен,
гозбата ти е досолена,
а най съм, либе, умислен,
умислен още угрижен -
голям съм каул сторил
с турския паша...
Най утре рано да станеш,
в хладни подруми да влезнеш -
кончето ми за път да стегнеш.
Марийка роно станала,
в хладни подруми влезнала,
конче почнала да стяга.
Като е конче стегала -
с колено у него била -
била и му говорила:
- Конче ле, конче какино,
ако пашата надбързиш -
гривата ще ти позлатя,
юлара ще ти посребря!
Стоян на кафене отишъл -
нали са турци гавазе -
се гледат пашата напред да иде -
Стоян назад да остане...
Стоян си жално заплака,
че тежка го дрямка налегна,
че легна под едно дърво и заспа...
Конче му цвилна, продума:
- Хайде, ставай, чорбаджи Стояне,
че вече притъмнява.
Най ще вземеш една кърпа ленена
и си очите превържи,
че като тръгна да бягам,
силни прахове ще вдигам,
очите ще ти се напрашат.
И като пашата настигнеш
с лява ръка ще сегнеш,
феса му от глава да вземеш -
без той да усети.
Стоян си конче послуша,
взема една кърпа ленена,
че си очите завърза.
И като тръгнали да бягат,
кога си пашата стигнали
Стоян с лява ръка посегнал
и феса му вземал.
Кога се пашата задал,
Стоян си в кафене седеше,
чашка ракия пиеше
и феса си в коляно тупкаше.
Паша му се молба замолил -
да му не взема главата,
а само три товара жълтици.
Стоян си взема жълтици
и си към къщи отива.
Пашата турци изпрати,
главата да му отрежат,
кончето да му погубят
и да си върнат парите...
Ала Стоян не бил глупав -
не взел той равни друмища,
най взел скрити пътеки.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021