* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Ай, гиди вино червено,
който те пие, зле струва.
Снощи се Стоян понапил
в София града голяма,
на юнашката механа.
А, че се Стоян похвалил
пред турци и пред българи
и пред пашовски гавази,
че има конче алено,
никой не може надмине,
по-второ няма във града,
ни в града, ни у пашата.
Та де го зачу пашата.
Пашата хабер проводи
за Стоян и за кончето.
Станал ми е Стоян отишъл,
в бащини равни дворове,
че извади конче алено,
че си кончето пристегна,
тамън си седем коланя.
С осмия себе си е вързал,
че се на конче възкачил,
че го разгневил, разсърдил
из тези тесни пътища
и при пашата отишъл.
Отдалеч му селям даваше
- Селям алеким пашо льо!
Ах, отговаря пашата
- Алеким селям, Стояне.
Стояне, баш гяурино.
Как смя да се похвалиш
пред моите сербез гавази,
че имаш конче алено,
гдето го няма във града
ни в града, ни у пашата.
Аз имам сиви атове.
Тамън четирсет в тавлата
никой ги не мой замина,
щото съм паша Софийски.
Стоян се ясно провикна:
- Пашо льо, глава голяма
голям ще каул направя
с твойте сиви атове
и мойто конче алено.
Бърза кушия да пусним
от четиридесет конака.
Ако ми конче надминеш
кончето ще ти харижа
и мойта булка хубава
с мъжко дете във ръце.
Ако ли аз те надмина,
ще ми харижеш, пашо льо
твоите сиви атове,
твоите сърча сараи
и твоите бели ханъмки.
Пашата се люто разгневи
и бързо мизлич повика.
Голям са каул сторили.
Тръгнали и са отишли
тамън четирсет конака.
Като кушия пуснали
на пашата хабер пратили.
Пашата мизлич повика,
бърза кушия да чакат.
Бягали цели три дена.
Стоян все напред бягаше
и си на конче думаше:
- Ако атове надминеш
гривата ще ти позлатя,
краката ще ти посребря
от бащино тежко имане.
Ако ли назад останеш,
главата ще ти отрежа
и на мойта булка хубава
да ги не взема пашата.
Веднъж се Стоян провикна
дваж му се конче разигра.
Вдигнало е мъгли-прахове
срещу тая ми София.
Мизлич дума на паша:
- Пашо льо, пашо ефенди!
Що се замъгли, прахове
дали са сиви атове?
Дорде се паша обади,
Стоян си конче отседна
сам си конче развежда
пред тези сърча сараи.
Като си конче разведе
тогаз при паша отиде
и на пашата думаше
- Хайде ми, пашо, харизвай,
както ни беше каула.
Пашата никак не скланя.
И гавазите пристипят.
Най-напредния гавазин
той на пашата думаше:
- Аферим, пашо, машалла
на туй ми конче алено
като кушия пуснахме
веднъж го само видяхме.
Паша Стояну думаше:
- Стояне, беним кардашим,
халал да ти е всичкото.
Само ми, кардаш, остави
моите бели ханъмки.
Стоян мизличу думаше:
- Бре, ой ви вази, агалар,
халал да му е всичкото,
и неговите ханъмки.
Мене ми, пашо, стигнало
бащино тежко имане
и мойто конче алено,
и мойто булче хубаво,
със мъжка рожба на ръце.
Ал искам да му докажа,
че с мене шега не бива
със мене па и с кончето
Сбогом, прощавай, пашо льо.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021