* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Ай, що ми беа двайца побратими!
Едън беше Раде Славе юнак,
а другият - Асан, проклет турчин.
Ми ватна голема облога,
кой с юнак, юнак над юнака,
он да иде у рамно Кратово,
дънъс д'иде, ай утре да дойде.
А що беше Раде Славе юнак!
- Дал ме чуеш, Асан побратиме?
Не с унер дънъска да идеш,
дънъс д'идеш, а утре да дойдеш.
Ево юнак, юнак над юнака -
дънъс д'идем, а вечер да дойдем!
- Дал ме чуеш, Раде Славе юнак?
Ево тебе седомдест дюкяна,
що ми сечеу по дукат на дъна.
Ако можеш дънъска да идеш,
дънъс д'идеш, довечер да дойдеш.
- Дал ме чуеш, Асан побратиме?
Ако не можем дънъска д'идем,
дънъс д'идем, а вечер да дойдем,
кье ти давам високи сараи,
кье ти давам моя верна люба,
хем ти давам две, бре, мушки деца,
ако не можем довечер да дойдем.
А що беше Асан, проклет турчин!
Подвързаха по тежка облога,
па ми иде у хладна механа,
вино пие, на ногье ми седи.
Право търча на Славеи порте:
- Дал ме чуеш, Раде Славе юнак?
Де си юнак, дека, бре, ти спаваш?
Ти излези на бела мегдана,
да не юнак ти ме не превариш.
ти да идеш нокя у полнокя.
Треба д'идеш дъна бре у пладне!
А що беше млада Радевица!
Па излезе на високи порте:
- А кой чука на високи порте?
- Я съм, я съм, Асан побратима.
Дека ми е Раде Славе юнак?
- Ево ми га високи диване,
дека пие вино и ракия,
дека пие кафе шекерлево.
Одма се врати Асан, проклет турчин
право иде хладна кафейна,
каве пие, на ноге ми седи.
Одма се врати назад на трагои,
па ми дойде, бре, Радеви порте,
чука, вика на Радеви порте:
- Дал ме чуеш, Раде Славе юнак?
Оф, излезе млада Радевица:
- Оф, кой чука на Радеви порте?
- Я съм, я съм, Асан побратима
Дека ми Раде Славе юнак?
- Ево ми га високи диване,
да вечера, бре, сладка вечера.
Одма се врати Асан, проклет турчин
одма се врати, бре, хладна механа,
леб ми яде, на ноге ми седи.
Па отърча на Радеви порте,
чука, вика на Радеви порте.
Къд излезе млада Радевица:
- Оф, кой чука на Радеви порте?
- Я съм, я съм, млада Радевице,
я съм, я съм, Асан побратима.
Дека ми е Раде Славе юнак?
- Еве ми га шарена одая,
дека спие на железен креват,
съм га покрила свилена юргана.
Къд ми дочу Раде Славе юнак,
он ми рипна на юнашки ноге,
право търчи мраморна калдърма:
- Дал ме чуеш, Асан побратиме?
Немай гайле, юнак за кье те излъже.
Он не иде нокя у полнокя,
току к'иде дънъс, бре, у пладне,
да га види све белия народ
къде к'иде и къде кье дойде.
Къд ми стана сутро от по-рано,
па ми изпи каве шекерлево:
- Чуеш ли ме, моя верно любо?
Подседлай ми коня карамана!
Ти тури му седло шикосано,
хем тури му дванайсе колана.
Ти да лепо нега да подседлаш,
требе д'идем у рамно Кратово.
сега д'идем, довечер да дойдем.
Я съм потурчил моя верна люба,
съм те потурчил, любо, на турчина,
хем съм потурчил мои мушки деца,
ако не можем довечер да дойдем!
- Оф, слушай вамо, мои стопанине!
Срам е за нас, мене да потурчиш,
да потурчиш со две мушки деца!
- Немай гайле, моя верно любо,
ако Бог даде, на пладне кье дойдем.
Па ми яна, бре, коня вранцога,
одма га стегна низ поле широко.
Къда било два сахат пред пладне
он ми стигна у рамно Кратово,
па отиде у хладна механа.
му отпущи дванайсе колана,
хем ми влезе шарена механа
да ми пие вино и ракия.
- Дал ме чуеш, млади механджия?
Да ме скорнеш два сахата после пладне,
заре имам, бре, тежка облога.
Требе д'идем дънъс после пладне,
я да идем у мои дворои.
А що беше млади механджия!
- Немай гайле, незнана делия,
къда сакаш, тъгай кье те скорнем.
А що беше млади механджия!
Оно било, било забраило,
забраило юнака да скорне,
да га скорне къда му казало.
Къда рипна незнана делийо,
къда рипна, време заминало.
- Оф, леле си, ядън я сирома!
Я не жалим високи сараи,
току жалим моя верна люба
и со люба мои мушки деца.
Па извади сабля окована,
па га закла младога механджию,
защо нега не га, бре, скорнало,
не га скорнало къда му казало.
Па ми спрема коня карамана.
хем му спрема дванайсе колана.
Па му стегна дванайсе колана,
па уяши коня пехливана.
- Иди, конье, Бог те, бре, убило!
Зар отидна моя верна люба,
моя люба, твоя стопаница.
А отидна робе да ми биднеу,
да ми биднеу робе под турчина,
хем отишли мой две луди деца,
луди деца, робе под турчина.
А що беше млада Радевица!
Сама седи на високи диван,
на диван седи, дробни сълзе рони:
- Оф, леле си, ядна я сирота!
Ево га нема Раде Славе юнак.
Я не жалим сама, що се турчим,
току жалим две мой мушки деца.
Само гледа из поле широко,
да не види Раде Славе юнак,
зар он иде из рамно Кратово.
Чека, вика, нигдека га нема.
Къд загледа у поле широко,
се зададе една тъмна мъгла,
а у мъгле Раде Славе юнак,
од Бога му росица, бре, паде,
а од земню мъгла, бре, излагя.
Тогай ньойзи кева се направило,
па ми слезе широка авлия.
Къд загледа Раде Славе юнак,
църна коня бела с'учинила,
бели юнак църни с'учинило.
Ми привати ньойзина бърза коня,
хем извади свилена махрама,
ми обриса коня карамана:
кон караман бел се учинило.
Бог га уби Асан, проклет турчин!
Он държал баса да издържи,
пред време дошъл на високи сарай.
Къд га виде Раде Славе юнак:
- Дал ме чуеш, Раде Славе юнак?
Со църн коня ти си ми отишъл,
а со белога ти, бре, си ми дошъл.
- Дал ме чуеш, Асан, проклет турчин?
И ти било баса си разсипало,
како си дошъл пред време на сарай.
Дур не мине време юнак д'га нема.
после д'дойдеш на високи сарай,
хем да вземеш моя верна люба,
хем да вземеш две мушки мои деца.
Слушай вамо, Асан, проклет турчин!
Мерак съм немал и я да ти вземем.
да ти вземем седумдест дюкяна,
що ти сечеу по дукат на дъна,
ал би я сега свите кье ги вземам,
защо ти си баса разсипало.
разсипало, пред време си дошъл.
Само ти можеш и я къд кье дойдем,
къд кье дойдем, тогай да ти дадем,
да ти дадем високи сараи,
хем д'ти давам моя верна люба,
хем д'ти давам мои мушки деца.
Али ти, бре, време си не чекал
и ти дай мене седомдест дюкяна,
що ти сечеу по дукат на дъна.
И му узма седомдест дюкяна,
що му сечеу по дукат на дъна.
Само юнак више се прокълна,
никъд баса на турчин да нема.
Турчин баса никъд не издържи,
само гледа нещо да превари,
да превари, юнак да погуби.
Ел д'му вземе негова верна люба,
ел д'му вземе негова мила сестра.
За това турчин побратим се прави
и више нема, що да ти казувам.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021