* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Ей, вино, вино червено,
който те пие, зло струва!
Снощи се Стоян понапи
в София града голяма,
на чифутското кафене.
Понапи, да се излъга,
излъга, та се похвали
пред много турци, българи,
пред пашовите гавази,
че има конче хранено,
че има булче хубаво, -
конче му струва хиляда,
булка му струва два града,
два града като София!
Кат се паша научи,
на Стоян хабер изпраща:
- Де да е Стоян да дойде,
дълга кушия ще правим
от София до Цариграда.
Ако му конче надмине,
пашата ще му хариже
девет дюкяна с премена
и девет жълти еврейки,
стоката да му продават!
Ако ми конче надмине,
кончето ще му отнема,
булчето ще му потурча,
бяла ханъмка да стане,
в светли хареми да седи!
Стоян си хабер получи,
по двори ходи жаловен,
жаловен, Стоян, кахърен.
Петранка булка хубава,
тя си Стояна питаше:
- Що ходиш по двор жаловен,
жаловен, още кахърен?
Стоян Петранке думаше:
- Петранке, любе, Петранке,
ази се любе излъгах,
излъгах, и се похвалих
в чифутското кафене,
в София града голяма, -
че имам конче хранено,
че имам булче хубаво.
Пашата хабер изпрати,
дълга кушия да прави
от София до Цариграда.
Ако му конче надмина,
пашата ще ми хариже
девет дюкяна с премени
и девет жълти еврейки -
стоката да му продават.
Ако ми конче надмине,
кончето ще ми отнеме
и тебе ще да потурчи,
бяла ханъма да станеш,
в светли хареми да седиш!
Петранка булка хубава,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, либе Стояне,
твоето конче хранено
никъде не те й засрамяло,
отвсякъде те й избавяло!
Я си конечето назоби
със ситен дребен ориз,
с руйно го вино напои
и на кушия да идеш!
Стоян си това направи
и си кончето възседна,
и при пашата отиде.
Паша му писмо подаде,
в писмото пише латински.
Стоян на писмо не разбра
и си дълга кушийка сториха.
Като по пътя вървяха,
тъмни ми мъгли падаха...
Стоян в Цариград пристигна,
в Цариградското кафене.
Стоян писмото подаде,
турци му конче поеха,
в яхъри го закараха.
Стояна с кафе черпиха,
Стоян си кафе пиеше,
конче му жално изцвили, -
турци му конче отровиха.
Стоян при конче отиде,
конче му на земя лежеше...
Стоян из Цариград ходеше
и се чудом чудеше
какво да прави и стори.
Най-после Стоян намисли,
че има братовчед в Цариград,
той има конче кат неговото,
само му й друг косъма.
Той при него отиде
и му кончето поиска.
Стояновия братовчед,
той на Стояна думаше:
- Кончето, Стояне, ще ти дам
и турците ще си излъжеш;
от дългия път конче ми косъм сменява.
Стоян си конче възседна,
слънцето трепти, залазя,
той в София пристигна.
Пашовите гавази,
те у Стоянови отидоха
и си на порти хлопаха:
- Я отвори, булка Петранке,
няма го Стоян да дойде,
отвори да те потурчим!
Петранка, булка хубава,
тя на гавази викаше:
- Ей сега Стоян ще дойде!
Докат Петранка издума,
Стоян пред порти пристига,
гавази на земя изпадаха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021