* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Ай, гиди вино червено,
който те пие, зле струва.
Ах, че се Стоян понапи,
понапи и се похвали
на юнашкото механе
пред турци и пред българи
и пред пашови гавази,
че има конче алено,
никой го немой надмина
и второ няма в пашата.
Че има булка хубава,
момченце, златно перченче,
булка му струва два града,
два града като София,
момченцето му хиляда.
Отде я зачул пашата,
пашата хабер изпрати
за Стоян и за конче му:
- Скоро в София да дойде,
голям ще каул да сторим.
Стоян си конче възседна
и във София отиде,
паша се изясно провикна:
- Стояне, баш гяурино,
как смея да се похвалиш
пред моите сербез гавази?
Голям ще каул да сторим,
бърза кушия ще пуснем
до четиридесет конака.
Ако, Стояне, надминеш,
Стояне, ще ти харижа
моите сиви атове
и моите бели ханъми.
Ако ли назад останеш,
Стояне, ще ми харижеш
твоето конче алено
и твойта булка хубава.
Че са кушия пуснали.
Бягали три дни, три нощи,
Стоян се напред бягаше
и си на конче думаше:
- Ей, конче мое алено,
ти тичай, конче, ти бягай,
да си атове надминеш,
че мойта булка хубава,
да не я вземе пашата.
Ако ли назад останеш,
главата ще ти отрежа!
Веднъж се Стоян провикна,
дваж му се конче разигра,
повдигна мъгли-прахове
срещу тази София.
Паша на мезлич думаше:
- Бре, ой ви вази, агалар,
какви са мъгли-прахове -
дали са моите атове,
или е Стоян гяурин?
Дорде си паша издума,
Стоян си конче отседна
и при пашата отиде,
и на пашата думаше:
- Я давай, пашо, харизвай,
какот ни беше каула.
Паша на Стоян думаше:
- Халал да ти е всичкото,
сал ми, Стояне, остави
моите бели ханъмки.
Стоян на паша думаше:
- Всичко ти, пашо, оставам,
мене ми, пашо, стигаше
моето конче алено
и мойта булка хубава.
Хей сбогом, глава голяма!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021