* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Похвалил ми се млад Стоян
в София града голяма,
в София на кафенето
пред турци и пред българи,
пред трета вяра еврейска,
че имал булче хубаво,
момченце златно пръстенче,
и има конче алено,
конче му прави хиляда,
булче му прави два града,
два града като София
и край София селата.
Отде го зачу пашата,
пашата, паша софянска.
Тя си на Стоян думаше:
- Стояне, беним аратлик,
как смееш да се похваляш,
че имаш булче хубаво
и имаш конче хранено,
никой го не мой надмина.
Я хайде кавул да правим -
със моите сербез гавази
и моите бели атове,
и моите черни арапи.
Силна кушийка ще пуснем,
отдето слънце изгрява,
додето, холан, засяда.
Ко ма, Стояне, надминеш,
ще ти харижа, харижа
моите бели атове
със моите сербез гавази
и моите черни арапи,
и моите сърча сараи,
сараи със ханъмките,
ханъмки със ханъмчата.
Ако те ази надмина,
ще ти отвзема, отвзема
твойото конче алено
и твойто булче хубаво,
момченце златно пръстенче.
Силна кушийка пуснали,
отдето слънце огрява.
Стоян на конче думаше:
- Конче ле, конче ти мойо,
дето съм с тебе отишъл,
нийде не си ме оставял,
и тук да не ме оставиш.
Ако ме, конче, оставиш,
главата ще ти отвзема.
Конче на Стоян продума:
- Стояне, ти мой сайбийо,
не бой се, не бой, Стояне,
я бръкни в куюм джобове,
извади кърпи ленени,
ленени и копринени,
че си очите превържи,
да ги гората не брули.
Стоян си конче послуша,
извади кърпи ленени,
ленени и копринени,
че си очите превърза
и се на конче преметна,
и си на конче думаше:
- Конче ле, конче ти мойо,
да си турците победиш!
Силна кушийка пуснали,
малко се прахуля вдигнало,
веднъж се видя млад Стоян,
вече се, холан, не видя.
Паша из двора ходеше
и през билюра гледаше,
и си самичък думаше:
- Каква се прахуля вдига,
отдето слънце изгрява,
дали са моите атове,
или е, холан, млад Стоян?
Докат си паша издума,
Стоян във порти увлиза
и си кончето развежда.
Ето й гавази пристигат,
паша на Стоян думаше:
- Стояне, беним аратлик,
всичкото халал ти струвам,
сал да ми, холан, оставиш
моите сърча сараи,
сараи със ханъмките,
ханъмки със ханъмчата.
Стоян на паша думаше:
- Пашо льо, пашо софянска,
всичко ти халал аз струвам,
сал да не смейш да се хвалиш
пред наште, холан, българи,
че аз се казвам, пашо льо,
Стоян ми млада войвода,
пред турчин глава не скланям.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021