* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Похвалил ми се е млад Стоян
сред село пред кафенето,
пред много турци и българи,
пред пашовите гавази,
че има конче хранено
и има булче хубаво,
хубава булка Дамянка,
със мъжка рожба Дамянчо.
Конче му струва хиляда,
булче му струва два града,
два града като Селима.
Отде си паша научи,
паша му хабер изпрати:
"Де да е Стоян, да дойде,
малко кушия ще прави
с негово конче хранено,
четирсет часа по един кон -
ако ги Стоян надмине,
ще му хариже, хариже
моите сърчак сараи,
със белите си ханъмки,
тавлата със атовете.
'Ко ни мож да ги надмине,
аз ще му взема кончето,
кончето, още булчето,
хубава булка Дамянка,
със мъжка рожба Дамянчо."
Стоян като си научи,
той си кончето изведе
из свойте равни дворове.
Стоян си конче разхожда,
дребни си сълзи ронеше
и си на конче думаше:
- Знаеш ли, кончо, знаеш ли,
паша ми хабер изпрати,
де да съм, кончо, да ида,
с тебе кушия ще правя
с четирсет часа един кон.
Ако го, кончо, надминеш,
пашата, кончо, ще даде
негови сърчак сараи,
с негови бели ханъмки,
тавлата със атовете.
'Ко не мож да ги надминеш,
тий ще те вземе от мене
и мойта булка хубава
със мъжка рожба Дамянчо.
Кончето дума Стояно:
- Стояне, мой мил стопанин,
с руйно ме вино напои,
с кринъ ме ориз назоби,
ме си очите превържи,
да н' ти се очи напрашат
от моите силни бягове.
Стоян си конче послуша,
извади бакър със вино,
че си конче напои,
напълни крина със ориз
и си кончето назоби;
'ми се на конче възкачи
и при пашата отиде.
Стоян на паша думаше:
- Селям алеким, пашо льо!
Пашата дума Стояно:
- Алеким селям, Стояне,
дет' имаш конче хубаво,
хубаво конче хранено?
Имам четирсет атове,
'ко ги, Стояне, надминеш,
ще ти, Стояне, харижа
тавлата със атовете
и мойте сърчак сараи
със белите си ханъмки.
'Ко не мож да ги надминеш,
аз ще ти взема кончето,
кончето, още булчето.
Стоян си конче възседна,
че си отиде отиде, отиде
четирсет часа далеко.
Четирсет бели атове
се наредени ред по ред.
Оттам си конче препусна,
паша на чардак възлиза
и си от тамка гледаше,
дано атове пристигнат.
Дорде пашата погледна,
Стоян със конче пристигна
и си кончето разходи -
тогаз атове пристигнали.
Паша Стояна прегръща
и се Стояно молеше:
- Стояне, холан, Стояне,
всичкото халал ти струвам,
само ми, холан, остави
моите бели ханъмки.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021