* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Вино пие Кратовче Радоня,
вино пие на хладна механа,
на механа, кай бела Петкана;
карши има турскана дюкяна,
во дюкяна турчин Амет паша.
На турчино гърдо му паднало:
- Чуй ме, чуй ме, Кратовче Радоня,
ти си юнак за вино пиенье,
дал' си юнак облог да фатиме?
Дал' го знаьеш тоа Ново Бърдо,
ден да пойдиш, па назад да дойдеш,
нишан вземи, нишан да оставиш?
Ако пойдиш, назад да си дойдеш,
кье ти дадем кяра хем дюкяна,
хем дюкяна хиляда дукада,
секой дукад по хиляду гроша;
ако пойдиш, назад да не дойдеш,
кье ти вземам кукьи хем дворови,
хем дворови младата невеста,
ай, невеста со сем мъжко дете!
Стана юнак Кратовче Радоня,
се изправи на юнашки нози;
ми се вати голема облога,
ми се вати с турчин Амет паша.
Си киниса дома да си ходи;
кога дойде во рамни дворови,
викум вика Кратовче Радоня:
- Ай, отвори, млада Раньовице,
отвори ми шарена одая,
ай, постели мекана постела,
да си легнам малко да поспиям;
мене рано утре да ме скорнеш,
уще пръвни петли непеяни!
Аз кье одам на Новото Бърдо,
аз си имам голема облога,
голем облог с турчин Амет паша -
ако пойдам, назад да си дойдам,
кье ми даде кяра хем дюкяна,
хем дюкяна хиляда дукада,
секой дукад по хиляду гроша;
ако пойдам, назад да не дойдам,
кье ми земе кукьи хем дворови,
кье ми земе младата невеста,
ай, невеста со сем мъжко дете!
Хем ми легна лудо да ми спие,
еднъж петли пръвни ми пеяя,
уще еднъж петли повтория,
нема лудо-младо да ми стане!
Викум вика младата невеста:
- Стани, море, Кратовче Радоня,
стани, море, да би не стануло,
ти отидоха кукьи хем дворови,
ти отиде твое мъжко дете,
налет азе вратот шчо кье скършам!
Кога стана на юнашки нози,
изговори Кратовче Радоня:
- Ой, невесто, мило добро мое,
ай, слези си темна конюшница,
ред по редом седумдесе коня, -
Коа коня роса го избило,
дая коня завал да ми седлаш
Бог да бие млада Раньовица,
шчо си слезе темна конюишица,
ред по редом седумдесе коня,
ник'а коньо роса не избило, -
го избило тоа конче вранче,
шчо зимоска на стап го кревале!
Го извади тоа конче вранче,
го извади во рамни дворови;
мy го кладе седло шиклосано,
мy престегна дванайсе колани
и му кладе маймузи черклии,
и му кладе узда позлатена;
го извади во рамни дворови,
го занесе во мраморен камен.
Шчо ми дойде Кратовче Радоня,
шчо си зеде юнашко оружье,
мy се качи на то конче вранче,
си киниса на Новото Бърдо,
овде-онде по бели друмови;
кога пойде на река Ситница,
бистра беше к'о лута ракия!
Шчо си дойде на Новото Бърдо,
нишан зеде, нишан ми остави;
ко' се врати, назад да си иди,
шчо ми дойде на река Ситница,
мътна беше, мътна хем кървава,
кай ми влечи дърве хем каменье,
кай ми носи коньи хем юнаци, -
от що лета, не я препливуа!
Изговори Кратовче Радоня:
- Дейди, коньо, волко да те яде,
ти м' одаде кукьи хем дворови,
хем одаде млада ми невеста,
ай, невеста со сем мъжко дете!
Изговори тоа конче вранче:
- Дейди, море, Кратовче Радоня,
ай, слези си од мои рамена,
престегни ми дванайсе колани,
и вързи си твои църни очи;
ай, качи се на мои рамена,
десна ръка за грива се държи,
лева ръка клади кье прехвърляш!
Шчо влегоха два добри юнаци,
шчо влегоха во река Ситница, -
как влегоха, така изпадная,
испадная зелени чаири!
Шчо си пойде Кратовче Радоня,
шчо си пойде завал дури дома,
он ми легна шарена одая,
оти време не ми е дойдено.
Бог да бие турчин Амет паша,
оно ми е многу скоростечно!
Шчо ми дойде на тежките порти,
дваж викнуа, море, триж клупнуа:
- Ай, отвори, млада Раньовице,
ай, до сеа млада Раньовица,
а од сеа, бре, млада кадънка!
Изговори млада Раньовица:
- Бегай, бегай, турчин Амет паша,
да не стане Кратовче Радоня,
кье ти сече глава до рамена,
кье ти сече нози до колена!
Бог да бие турчин Амет паша,
оно вера не му се ватило,
от' е дойден Кратовче Радоня!
Бог да бие Кратовче Радоня,
шчо си стана шарена одая,
шчо си зеде сабя кулаклия,
шчо си слезе во рамни дворови,
викум вика Кратовче Радоня:
- Буйрум, буйрум, турчин Амет паша,
да ти дадам млада Радовица!
Шчо отвори тия тежки порти,
шчо си влезе турчин Амет паша,
шчо си влезе во рамни дворови;
Бог да бие Кратовче Радоня,
шчо извади сабя кулаклия -
шчо се вие турчин Амет паша,
шчо се вие, пазува се крие!
Шчо му сече глава до рамена,
хем му сече нози до колена!
Шчо му зеде кяра хем дюкяна,
хем му зеде хиляда дукада,
секой дукад по хиляду гроша!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021