* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Заложил се е млад Стоян
с тези жълти евреи
евреи, жълти чифути
с неговото булче хубаво,
с малко дете Иванчо,
с неговото конче хранено
за ден да отде в Цариград,
за ден да отиде и дойде.
Ако отиде и за ден дойде,
девет дюкяна ще вземе,
девет дюкяна бакалски
десети дюкян - сарафски.
Ако не отиде и не дойде
стоката му беклик ще вземат
с млада булка Петкана,
с малко дете Иванчо.
Стоян си у тях отиде
и на Петкана думаше:
- Петкано, либе Петкано,
голям се залог заложих
с тези жълти евреи,
евреи - жълти чифути.
За ден да отида в Цариград
с моето конче хранено,
да отида и да се върна.
Като чу Петкана тези думи
тя на Стояв думаше:
- Нали ти думах Стояне
остави се от тези евреи,
евреи ще те излъжат.
Лягай, Стояне, заспивай,
че утре рано ще станеш.
Петкана не е дремнала,
цяла нощ конче зобила
с бял го ориз го зобила,
с бистра вода поила
и си кончето прегръща
жално-милно плачеше
от двете страни целува
и на кончето дума:
- Ой ти те тебе, конченце,
мнго си ме пъти спасявала
от тези жълти евреи
и сега дано ме спасиш.
Слънцето трепти, изгрява
Петкана дума, Стояне,
ставай, Стояне, че тръгвай
слънцето трепти, изгрява.
Стана млад Стоян,
че кончето възседна
доде си крака преметна
насред пътя е стигнал.
Дорде се хубаво намести
до Цариграда е стигнал
и го евреи посрещнали
и му кончето поели,
морно на сянка вързали,
със студена вода напоили
и са Стоян поканили.
Стана Стоян и тръгна,
че са му канчето подали.
Стоян си кончве възседна
вървял е Стоян до сред пътя
тръшна се конче, пръсна се.
Стоян си взема седлото
тръгва Стоян и плаче,
чичо му край път ореше,
чичо му Стояне думаше:
- Стояне, луда гидийо,
какво си сторил, направил,
че тъй ми жално плачеш.
Едно време като с баща ти делихме,
той взе кончето,
пък аз взех майка му.
Тя друго конче окончи,
и то е бързо като твоето.
Вземи го, оседлай го,
че се у вас ти върни, -
твойто е малко дуресто,
а мойто е чакъресто.
Ако евреи попитат
това конче не е твоето
пък ти на евреи да кажеш:
- Евреи, жълти чифути,
вий как мислите, евреи,
доде отида до Цариград,
доде отида и се върна,
конче ми е три пъти
три пъти косъм менило!
Слънцето трепти, засяда
евреи у Стоян отишли
Петкана по двор ходеше
и малко дете носеше,
носеше и плачеше.
Детенце дума на мама:
- Я мълчи, мамо, не плачи, -
каква се мъгла задава
отдето тате ще дойде.
Дорде Иванчо издума,
Стоян в двори влязъл.
Евреи на Стоян думаха:
- Вземи, Стояне, девет дюкяни,
девет дюкяни бакалски.
Само един ни остави,
един дюкян - сарафския.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021