* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Обложил се млади Марко
с чифути, млади евреи -
за ден земя да обиде,
за нощ небо да обиде;
кье му дадат голем бакшиш -
девет дюкяна жълтици,
а десети кара-грошове.
Ако ли ги не обиде,
кье му вземат пръвно любне,
пръвно любне с мъжко дете.
Па си стана млад Марко,
та си ойде на дворове,
па на любне говореше:
- Марийо, любне Марийо,
изскокни си на дворове,
та извади добра коня!
Голем облог си чинихме -
за ден земя да обида,
за нощ небо да обида;
кье ми дадат голем бакшиш -
девет дюкяна жълтици,
а десети кара-грошове!
Ако ли не ги обида,
кье те вземат с мъжко дете!
Мария му говореше:
- Море Марко, млади Марко,
пусти ти били облоци,
нема ли с що облог да чиниш -
немаш ли ниви, ливади,
та с мене облог да чиниш?!
Ако не те е за мене,
не ли те е за детето?!
Па ойде любне Мария,
па ойде любне на йърето,
в йърето кон конето,
та изведе добра коня,
добра коня шестокрила,
и с коня сбореваше:
- Мили коньо, мило добро,
бърже ходи, мегдан хвърляй -
пафтите си кье растуря,
нозете ти кье подкова,
гердани кье си разнижа,
гривата кье ти нанижа,
да не ни чифути попленят!
Стана Марко, млади Марко,
та си яхна добра коня,
тури нога на зенгия,
отишъл земя половина;
дури оная прехвърлил,
отиде земя до крайнина.
И се върна Марко наназад,
мина у сестра на южина,
тури сестра му трапезата,
седна Марко да ижнува.
Изскокнала е сестра му,
върза коня на дворове
и му тури ситно сено.
Млади Марко говореше:
- Ой ле, сестро, мила сестро,
ногува се бърже варкам;
голем облог сме чинили
със чифути, млади евреи -
за ден земя да обида,
за нощ небо да обида!
Голем бакшиш кье ми дадат -
девет дюкяна жълтици,
а десети кара-грошове!
Ако ли ги не обида,
кье ми вземат пръвно любне,
пръвно любне с мъжко дете!
Чифути чекат на двори -
дали ида или не ида,
да ми вземат пръвно любне!
Ка е дочула сестра му,
изскокнала е на дворове,
та е ошла при коня,
отсекла му десно крило.
Па си стана млади Марко,
та си яхна добра коня,
бърже кара, мегдан не хвърля...
Я Марко му говореше:
- Мили коньо, мило добро,
бърже карам, мегдан не хвърляш;
дали не си назобено
или не си напоено,
или ти се е додеяло?!
Не ли ти е, коньо, жално
за моето пръвно любне,
за моето малко дете?!
А коня му говореше:
- Повдигни ми синьо седло,
да ми видиш сите крила,
сите крила тука ли са!
Повдигнал е млади Марко,
млади Марко синьо седло -
ега ли му нема десно,
десно крило от конята!
Я кон му говореше:
- Клета да е твоя сестра -
отсече ми десно крило,
та не мога да си ходя!
Ходи Марко, ходи Марко,
кога близо наближи
кае братови си дворове,
а ту викна, колко може:
- Тука ли си, мили братко,
я подай ми твоя коня,
бърже дома да си стигна!
Клета да е наша сестра,
отсече ми на конята,
на конята десно крило!
Даде брата Марку коня,
бърже ходи, дома стигна -
на порти висеха евреи!
Ка си дойде млади Марко,
ойдоха си млади евреи,
не му взеха пръвно любне,
но им взема млади Марко
девет дюкяна жълтици,
десети кара-грошове!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021