* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Снощи се Стоян похвали
у София града голема
пред турци и пред българи,
пред пашовите гавазе -
имал е конче рането,
имал е булче хубаво.
Конче му струва хилядо,
булче му струва два града,
два града колко София,
окол София селата.
Отде го зачу пашата,
та за Стояна заръчи,
за Стоян и за конче му.
Кога го Стоян дочуло,
ведньг на нозе подскочи,
та си оседла кончето,
синьо го седло оседла,
девет колана постегна,
десета ибришим ткана тканица.
Разсърди конче, разигра
низ тия тесни сокаци,
право при паши отива,
отдалек иде, говори:
- Селям великим, пашо ле!
Паша му селям не взема,
ами се люто лютеше:
- Стояне, море Стояне,
Стояне, пръв гяурине,
ти ли се сами похвали,
сам ли си беля натури?
Имал си конче хранено,
имал си булче хубаво;
конче ти струва хилядо,
булче ти струва два града,
два града кьико София,
окол София селата.
А Стоян вели-говори:
- Пашо ле, глава големи,
не съм се, пашо, валило,
ами е, пашо, истина.
А паши си му думаше:
- Стояне, море Стояне,
азе си чувам, Стояне,
четирийсе сиви атове
от четирийсе конака.
Че ги пуснеме, Стояне -
ако ми а тове надбързаш,
атове че ти харижем;
ако ти конче надбързам,
кончето я че ти вземем
и с кончето булчето
с първа рожба на ръце!
А Стоян вели-говори:
- Пашо ле, главо голема,
ако ми конче надбързаш,
кончето че ти харижем
и с кончето булчето
с първа рожба на ръце.
Ако ти атове надбързам,
атове че ти вземем
и с атове палати,
и у палати ханъмки.
Голем си облог правиха,
здраво си контрат вързаха -
от четирийсе конака
кочия да си припуска.
Кога ойдоха, ойдоха
от четирийсе конака
кон я да си припусна,
като кочия пусная
по тия равни друмове,
конче се сили и бега
по тия рйвни друмове,
Стоян му думи думаше:
- Конченце, конче хранено,
бегай си, конче, сили се!
Ако ги тизе надбързаш,
гривата че ти позлатим,
копито че ти посребрим.
Като бегаше кончето
по тия равни друмове,
вдигна се мъгли-прахове.
А сеймене са гледали,
сеймене турски стражаре,
дали са сиви атове,
та се издига прахове.
Не било сиви атове,
ами е Стоян с конче.
А паша му се молеше:
- Стояне, море Стояне,
не вземай мене атове,
ни вземай мене палати,
ни вземай мене ханъмки!
А Стоян вели-говори:
- Пашо ле, главо голема,
пашо ле, главо дебела,
ни чем ти тебе атове,
ни чем ти тебе палати,
ни чем ти тебе ханъмки,
не сакам, пашо, не сакам,
не съм се, пашо, валило,
нело е, пашо, истина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021