* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Калинка дума Добрину:
- Любе Добрине, Добрине,
недей се, любе, юблага
пред турци и пред кадии,
пред дванайсе шегъртя,
не залагай си булчето,
сос двете мъжки дечица.
Добрин Калинки думаше:
- Булче Калинку, Калинку,
я си се, булче, обложих
пред турци и пред кадии,
и пред дванайсе щегъртя
за шиник дребна дуката,
за половина герданье,
че ще на Стамбол да ида
и довечера да дойда.
Ти стани рано в неделя,
та ми кончето назоби,
зоб го ченица назоби,
руйно го вино, бре, напои,
мене, Калинке, събуди
кога петлите попеят
да ида книга да взема,
да дойда азе, да вървя...
И Калинка е станала,
тя си кончето назоби,
руйно го вино напои,
и си Добрина събуди.
Като петлите попеяа,
отиде та взе книгата.
Калинка конче изведе,
синьо го седло оседла,
жълта го юзда обюзда,
и Добрин до прага,
и го турците изпращат.
Добрин се качи на конче
и на кончето думаше:
- Яко му булче отевнеш,
гривата кье ти посребря,
юздата кье ти позлатя.
И тръгна Добрин, отиде...
Като във Стамбол пристигна,
тъй си бакалче думаше:
- Ела ми вземи кончето,
вземи го, та го разведи,
зоб го ченица назоби,
руйно го вино напуи,
я ще на конак да ида,
книгата да си остава
и друга назад да взема,
и пак кье дойда да върва...
Като книгата занесе,
в книгата било писано:
"Като ми Добрин пристигне,
Добрина да упиете,
да му вземеме булчето
c двете й мъжки дечица!"
Добрин му дават да яде,
да яде, джанъм, да пие,
Добрин ни яде, ни пие.
Тие Добрину думайе:
- Защо не ядеш, не пиеш?
Добрин на турци думаше:
- Дайте ми книга да вървя!
Те му книгата дадуя.
Отиде Добрин да тръга, -
кончето му отровено!
Добрин ми тръгна низ Стамбол,
па си ръцете кършеше
и дребни сълзи ронеше:
- Що сторих азе, направих!
Пре него гледа чичо му,
той си Добрина повика:
- Щу ходиш холан и плачеш?
Добрин чичо си думаше:
- Как да не ходя и плача?
Я си булчето заложих
с двете ми мъжки дечица,
я си се, чичо, обложих
пред турци и пред кадии,
пред дванайсе шегърта
за ден ду Стамбол да ида
и до вечер да се върна.
И дойдох, чичо, у Стамбол, -
кончето ми отровено!
Чичо Добрину думаше:
- Не плачи, внуче, не плачи,
я имам конче хранено,
зоб е ченица зобено,
руйну е вино пойену;
Га се с баща ти делииме,
то ми се на дел допадна,
а брат му ю вас остана.
Вземи го внуче, та върви,
да си булчето отървеш
и мъжките си две деца.
И Добрин взема кончето,
взема го Добрин, потръгна.
Кат икиндия станало
и турците се сварлия
на Добринуви дворове
и на булчето думаха:
- Собирай, булче, собирай,
собирай, чувалясувай,
ду сега млада българка,
все ще си млада кадъна.
Калинка влазя-излазя
и дребни сълзи ронеше.
Току е пушка пукнала.
Доде Калинка излезе,
Добрин във двори престигна
и си Калинка повика:
- Булче Калину, Калину,
ела ми вземи кончето,
вземи гу, та го разводи.
Турците думат Добрину:
- Кончето ти бе цървену,
па си е църну станало.
Добрин на турци думаше:
- Дуде да ида и дойда,
дваж си козина измени.
И сус турците отиде,
та си парите увзима,
и ги Калинки донесе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021