* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Ах гиди, вино червено
който те пие зло струва.
Снощи се Стоян понапил
в София града голяма
на конашкото кафене.
Като се Стоян понапил
сам се е Стоян похвалил
пред турци и пред българи
пред наши гавази.
Че имал конче хранено
че имал и булка хубава
с мъжка рожба в ръка.
Конче му струва хиляда
булка му струва два града
два града като София.
Отде го чул паша и отде разбра
та ми се люто разсърди
за Стоян хабер изпрати:
Дето е Стоян да дойде
с неговото конче хранено
и с неговата булка хубава.
Като чул Стоян да разбрал
право си у тях отиде
из равни двори ходеше
бели си ръце кършеше.
И Тодорка булка хубава
тя на Стоян думаше:
- Стояне пръвна пръвнино
защо си ходиш кахърен?
Стоян на Тодорка думаше:
- Тодорке, пръвна пръвнино
аз думах да ти не кажа.
Аз те Тодорке заложих
тебе Тодорке и кончето
на паша софиянски.
Тодорка дума Стоян:
- Стояне, пръвна пръвнино
не ти ли стига Стояне
бащиното ми имане
че си заложил и мен
мене Стояне и кончето.
Стоян й нищо не рече.
Привлезе в тъмни домове
изведе конче хранено
с ведро го вино напои.
Със седем го колана препаса
и се на конче възметна.
Вдигнаха се мъгли прахови
към града София.
Стоян при паша отиде
и отдалеч му се поклонил
отблизо му селям той даде.
- Я леким ти сълям паша
пашо ле глава голямо.
Паша на Стоян думаше:
- Стояне баш гуверино
как смееш да се похвалиш
пред турци и пред българи
и пред мойте гавази
че имаш конче хранено
и ти имаш булка хубава.
Първо ги няма в града
и второ ги няма в мене
и конче ти струва два града
два града като София.
Аз си имам Стояне
четири сидне атове
един из друг по-добри.
Ти ако атове надминеш
с твойто конче хранено
аз ще ти Стояне харижа
мойта сърча сарая
и мойте девет ханъмки.
Ако ли атове надминат
аз ще ти взема Стояне
твоето конче хранено
и твоето булче хубаво
с мъжка рожба в ръка.
Голям са каул сторили
бърза кушия да пускат
от четири си конака
с четири сиви ата
и с неговото конче хранено.
Като с кушия пуснали
веднъж са конче видели.
Вдигна се мъгли-прахове,
паша из двора ходеше
и на Йозмюлджа думаше:
- Дали е сиви атове
или е конче хранено.
Докато си дума издумаше
Стоян из порти приключи
с неговото конче хранено.
И при пашата отиде
и на пашата думаше:
- Йалейким ти селям паша
паша глава голяма
я давай пашо харизвай
товйто всичкото обещание!
Паша на Стоян думаше:
- Стояне карадишлия
халал ти струвам всичкото!
Само ми кардаши остави
моите девет ханъмки.
Стоян на паша думаше:
- Паша глава голяма
мене ми стига, пашо льо,
бащиното ми имане,
но исках да ти докажа -
с мене шега не бива,
с мене и с кончето.
Сбогом прощавай, пашо льо!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021