* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Рано ми рани млад Богдан,
рано ми рани в неделя,
на черква Богдан да иде,
на Бога да се помоли.
Черкви бяха затворени,
Богдан се назад повърна,
всички дюкяне затворени,
сал един дюкян отворен,
и той ми беше дюкян еврейски.
Там си се Богдан отбил
да пийне чашка ракия,
махмура да си развали.
И то го, джанъм, не развали,
още го джанъм притури.
Че си се Богдан похвалил,
че има конче хранено
и има булче разумно.
Конче му струва два града,
два града като Цариграда,
булче му струва три града,
три гарда като Едрене.
Па си се Богдан похвалил,
че може за ден да иде,
за ден да иде в Цариград,
за ден да иде и да дойде.
Голем са каул правиле
с евреи жълти лунави,
ако иде за ден за дойде
ще му харижат, харижат
еврейски девет дюкяна,
десети ситен маргарит.
Ако иде и се не върне,
ще да му вземат булчето
с мъжко дете Дамянчо
и негово конче хранено.
Бързо си Богдан отиде,
изведе конче хранено,
с бял ориз го назоби
и с руйно вино напои,
бързо го Богдан възседна,
още по-бързо възкачи.
Веднъж са Богдан виделе
слънце на пладне отива
Богдан в Цариград влизаше.
Еврея конче поема,
че му кончето развеждат,
морно го вода напоили -
конче се с душа раздели.
Богдан из Цариград ходеше
и дребни сълзи ронеше.
Отде го срещна вуйча му
и си на Богдан продума:
- Богдане, Карабогдане,
защо си толкова жаловен?
Богдан му всичко разправя.
Вуйча на Богдан продума:
- Я хайде, Богдане, да идем
в моите темни яхъри,
та да си конче избереш
на твойто конче да мяза.
Отишли в темни яхъри,
всички кончета опита,
сал едно конче остало,
и то бе конче най-силно,
и то на неговото мязаше.
Бързо го Богдан възседна,
още по-бързо възкачи.
Слънцето на икиндия,
Богдан из Цариград излиза.
Слънцето трепти да зайде,
евреи на порте потропват:
- Я излез, буле Богданице,
изнасяй мъжко детенце,
ти си наша, та наша.
Булка се из къщи обади:
- Я виж какво се зададе
из това равно ми поле, -
дали са мъгли-прахове,
или е Богдан на конче?
Дорде си дума издума,
Богдан се през кале прехвърли.
Еврея дума Богдану:
- Богдане, Кара-Богдане,
това не е същото конче!
Богдан си дума продума:
- Еврея жълти, лунави,
на каул да си стоите,
то аз се на конче промених,
та не ли конче под мене!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021