* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Пустото вино червено,
който го пие, зле струва.
Снощи се пропил млад Стоян
в София града голяма,
на юнашката механа.
Самси се Стоян похвалил,
самси си беля направил,
пред турци и пред българи
и пред пашови гавази,
че има конче алено
и има булче хубаво.
Конче му струва хиляда,
булче му струва два града,
два града като София.
Никой му конче не може,
не може конче надмина.
Няма го второ във града,
във града, нито в пашата.
Отде е зачул пашата,
бързо сеймени проводи:
- Де да е Стоян да дойде,
да си конете надбързим.
Бързо сейменин отиде
и на Стояна думаше:
- Стояне, баш гяурино,
пашата хабер проводи
конете да си надбързите.
Че стана Стоян отиде
долу ми в темно яхъри,
изкара конче хранено,
седем го колана препаса,
с осмия той се превърза.
Че се на конче покачи,
че го разяри, разсърди
из тия тесни улици.
Както кончето бягаше,
калдъръмчето се трошеше,
джамовете се слитали.
Право при паша отиде.
Отдалеч селям даваше:
- Селям алеким, пашо льо.
Алеким селям, Стояне,
Стояне, баш гяурино.
Как може да се похвалиш
пред мойте сербез гавази,
че имаш конче алено,
никой го не мой надбързи,
че нямало второ в града,
в града, нито в пашата.
Че аз си имам, Стояне
четирийсет сиви атове.
Никой ги немой надбързи.
Стоян на паша продума:
- Пашо льо, глава голяма,
голям ще каул да сториш
със твойте сиви атове
и мойто конче алено.
Ако ми конче надбързиш,
пашо льо, ще ти харижа
мойто конче алено
и мойто булче хубаво,
със мъжко дете на ръце.
Ако ли назад останеш,
пашо льо, ще ми харижеш
твойте сиви атове,
твойте сърчим сараи
и твойте бели ханъми.
Пашата се люто разсърди,
бързо мензилиш повика.
Голям са каул сторили,
бърза кушия пуснали
от четирдесет конака.
Стоян напреде вървеше
и си на конче думаше:
- Конче ле, беним кардашим,
ако атове надминеш
гривата ще ти позлатя,
краката ще ти посребря.
Ако ли назад останеш,
главата ще ти отрежа,
и на мойта булка хубава
да не я вземе пашата.
Еднъж се Стоян изпровиква,
дваж му се конче засилва.
Вдигнаха мъгли и прахови
срещу тази ми София.
Мензилиш пашо думаше:
- Пашо льо, пашо ефендим,
какво се мъгла замъгли,
дали не са сиви атове?
Дорде пашата продума,
Стоян от конче отседна
и при пашата отиде,
и на пашата думаше:
- Хайде ми, пашо, харизвай,
както ни беше каула -
Пашата нищо не дума,
не дума, никак не скланя.
Тогаз гавазин пристига
и на пашата думаше:
- Аферим, пашо, машалла,
на туй ми конче алено.
Като кушия пуснахме,
веднъж го само видяхме.
Пашата дума Стояна:
- Стояне, беним кардашим,
халал да са ти атове,
халал да ти са сараи,
само ми, кардаш, харижи
моите бели ханъми.
Стоян мензириш думаше:
- Ой ви ва вази, агалар,
халал да му са атове,
халал да му са сараи,
халал да му са ханъми.
Мене ми й, агалар, стигнало
бащино тежко имане.
Но исках да му докажа,
че с мене шега не бива,
със мене и със кончето.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021